Светът около мен

Студентката Христина Петрова: „Моите родители са пътеводителят ми към професията на акушерката“

Христина Петрова учи във филиала на Медицински университет Варна и е във втори курс. Да учи за акушерка е нейна мечта от малка, но преди да стигне до това решение, повече от 10 години е работила за автомобилния бранш. От един месец студентката работи в Отделението по неонатология във великотърновската болница. Най-емоционален до този момент за нея е бил случаят, когато новородено бебе не могло да изплаче цели 3-4 минути и се наложило да бъде обдишвано. Когато очакваният миг настъпил, Христина плакала от облекчение и радост. 

– Какво и кога Ви мотивира да изучавате медицина?

– Моите родители, баща ми и майка ми. Те са медицински лица и обичам да казвам, че моите родители са моите пътеводители. Благодарение на тях съм избрала този път и като че ли за първи път в живота си се чувствам точно на точното място.

– На какво Ви научи досега медицината?

– На много търпение и много упоритост.

– Има ли нещо, което Ви затруднява или Ви плаши в медицината?

– По-скоро сега се сещам за първия път, когато трябваше да приложа практически това, което съм научила теоретично. Доста силно се притеснявах, но когато човек е упорит, нещата се получават.

– Имахте ли друго занимание преди медицината?

– Да, имах друга работа, друго обкръжение, но смятам, че едва сега съм на правилния път.

– Имало ли е екстремна ситуация, в която се е налагало да покажете наученото от Вас?

– Не се сещам, но благодарение на нашата областна болница имаме място за изява. Там показваме това, което сме научили.

– Какво си спомняте за първия път, в който отидохте на лекар?

– Понеже баща ми е медицинско лице, в ранните ми спомени е само той как се е грижил за мен, за брат ми и за нашето семейство. По-ясни спомени имам, когато съм била в болницата, когато ми се е налагало заради двете ми деца. Може би това е причината и да избера специалност акушерка. Защото точно в тези моменти една жена едновременно изпитва най-голямото щастие и едновременно си задава много въпроси, на които не може сама да си отговори. Аз искам именно с това да бъда полезна на младите родилки.

– Според Вас, изкуственият интелект има ли бъдеще в медицината?

– По принцип не съм много съгласна с въвеждането му, аз съм от по-старото поколение, но ако това дава възможност да се открие някакъв лек, хората да се чувстват по-добре, защо не? Подкрепям!

– Кои са най-големите предизвикателства, с които сте се сблъсквали в медицинското обучение?

– Точно първите си практически часове няма да забравя, тогава имах някаква преграда. Въпреки че доста добре теоретично съм запозната с лекциите, да го приложиш на човек… наистина първо изпадаш в ступор. И именно тази преграда ми е била трудното до момента.

– Как се справяте със стреса и високите изисквания на медицинското обучение?

– Благодарение на преподавателите, които винаги ни подкрепят и ни дават много сила и ни повтарят, че ние можем и че ще се справим.

– Кои умения или качества смятате за най-важни за успешна медицинска практика?

– Смятам, че връзката с пациента е изключително важна!

– Какво Ви вълнува най-много във връзка с бъдещето на медицината и иновациите в тази област?

– Избрала съм специалност акушерка, така че най-вече ме вълнува подкрепата за бъдещите майки.

– Какъв съвет бихте дали на изучаващите медицина?

– Моля, хора, останете в България!

Автор: Михаела Миладинова

9-а клас

Профилирана хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *