Лично творчествоСкъпо дневничеТийн успехи

Писмо, което ти прочете в очите ми

Привет, моя недоизживяна приказка…

Доказано е, че зеленият цвят успокоява ума и душата. Затова ли съзнанието ми иска отново да види твоите очи? Още чувам шума на морето и морския бриз. Сърцето ми изгаря при спомена за парещото следобедно слънце. При всеки полъх ми липсва топлата ти завивка. И при всеки топъл лъч усещам ръката ти, посягаща от загриженост към парещото ми чело.

Морето за мен е посоката, която никога няма да ми омръзне. Пътят, който може да знам наизуст, но ме кара да изпитвам вълнение още преди да съм потеглила по него. Защото винаги там ме очаква нещо, което ме топли през студената зима след това и ме държи до следващото мистериозно лято. Дали романс, дали приятелство – било то ново или забравено старо, дали спокойствието, от което съм имала нужда, но не съм намерила до сега. И за поредна година тази моя хипотеза се потвърди.

Когато най-малко очаквах. В последния момент, през предела на силите ми. Съдбата ми доказа, че колкото и да бягаш от определено нещо – няма как да се измъкнеш от това, което е предопределено да пресече пътя си с твоя.

Нашите пътища са били толкова близки един до друг. Били сме често на километър разстояние. И в една далечна и непозната и за двама ни точка на света – те се пресякоха. За кратко, но пълноценно.

Колко неща можех, но не ти казах навреме. А колко ли неща са се случили извън моето полезрение, а ако ги знаех може би приказката ни щеше да бъде повече от история. Но пък е хубава история нали? Трудностите ни срещнаха. Мълчанието ни откъсна.

Пиша, за да освободя мислите си от спомена за допира ти, как отместваше косата от лицето ми и как заспах неусетно върху ръката ти.

И за да върна твоя спомен. Припомни си и ти как ме гледаше като малко дете, докато заспивам. Каквото и да ти призная, сигурно го знаеш. Защото сам ми каза, че очите казват всичко онова, което с думи не можем. През моите ти виждаше всичко, което не успях да ти дам като отговор или пък отрекох.

Ти ме бе попитал веднъж какво чувствам. Чувствах, че този момент е всичко, което искам, и което ме е страх, че ще приключи. Дължа ти много. Дължа ти смелостта, която имам в момента. Липсва ми всичко, което пърхаше в мен щом те погледна и щом чуя гласа ти. Ти освободи в мен това, което беше под ключ дълго време.

Не е ли странно, че за толкова кратко време ми подари безвремие за душата ми. Пътищата ни отново са един до друг. И знам, че макар и неизживяно, нашето ще бъде вечно. Вечно именно защото не завършва нито със ,,Сбогом”, нито със ,,Заживели щастливо”. След отворен край следва…продължение. За сега продълженията са две. Моето и твоето. Това не ги прави невалидни. Но както ме попита ти – Така не е ли по-добре?… В прегръдките един на друг. Острите завои на пътя ни накланяха един към друг. Високата скорост ни караше да искаме да желаем безкрайност. Ти си слънчевият лъч в безспирния дъжд, бликащ от очите.

Не съм твоя. Надеждата ми за теб обаче още я има.

Не си мой. Но допирът ти винаги ще бъде запечатан.

А думите ни. Моите винаги ще бъдат само твои. Защо ли? Защото всяка е изцяло за теб и никого друг. Както и твоите винаги ще бъдат мои. Защото само за мен имат такова значение и влияние. Четеше ме като отворена книга. За това очите ми станаха твоя собственост. Душата ми прозираше през тях. Ти я видя. И повярва в нея. В мен. В силата, която имам. Аз вярвам в теб. В таланта да боравиш с думите. Едно от общите неща между нас. За сърцето, ако ме попиташ… Леденото ми сърце се разтопи заради тях. Но вече знае как да се пази. Беше близко до него, но не го присвои. Душата ми в очите ти намери покой. Мълчанието с теб беше като разговор без думи. Разговор само с двете ни души. Искаш ли отново да си помълчим? Но не от разстояние като сега, а един до друг преплели пръстите си. Още в този миг, докато го четеш. Още в този същия ден, посветен на любовта.

Вечно четяща нашата приказка,

Магдалена!

Магдалена Демирева, 11 клас, ПГСАГ ,,Ангел Попов“

С този текст Маги спечели националния конкурс „Писмо до любим човек“, организиран от Община Бургас, Бургаския свободен университет, БДУ “Проф. д-р Асен Златаров“, Софийският университет – филиал – Бургас, НХА – филиал – Бургас и ЦПЛР – Бургас.
„Тийн Борба“ е първата медия, на която талантливата единадесетокласничка предоставя текста си за публикация.  
Магдалена е ученичка в специалността „Интериорен дизайн“ и неин учител по български език и литература в Гимназията по строителство, архитектура и геодезия е Нели Гергенчева – Видиновска.

Снимка на корицата: pixabay

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *