Лично творчествоСветът около мен

Когато родителите бяха тийнейджъри (2003, 2004, 2007 г.: творби за Велико Търново)

Детското издание на „Борба“ отпреди 20 и повече години – „Тетрадка по всичко“, гостува на „ТийнБорба“ с творби на тогавашни тийнейджъри. Днес рисунките, стиховете и есетата са посветени на старата столица и нейния празник 22 март


ТЪРНОВСКИ ТРИПТИХ

Йордан СЕМОВ

15 г., Езикова гимназия, публ. 2004 г.

Бавно започва да мръква,

пада вечерна тъма.

Нежно тревите потръпват.

Скоро ще грейне луна.

Къщите в строй подредени

скрива ги нощен покров –

сякаш  дворци построени,

зидани с жар и любов.

Чудо такова омайва.

Аз съм отново пленен.

И заиграха накрая

сенки във мрака край мен…

II

Над скалите извисени,

покатерени на хълм красив,

къщи с покриви червени

ми рисуват образ – мил и жив.

Тук ухае ми смолата

въздухът потръпва чист и свеж.

И синеят небесата,

напоени с порив и копнеж.

Гледам и душата моя

не ненаситна е на този блян –

сам пред чудо във покоя

съзерцавам – тих и замечтан.

III

Стои величествен, изправен

пред погледа ми всеки ден,

във битки Царевец, прославен

издига се красив, целен.

И кули стройни и високи

изправят ръста си възбог –

и каменни стени широки

ограждат се от ров дълбок.

А вечер нежна щом се спусне,

се чува легендарен химн,

избликва водопад изкусен

от светъл лик неустоим.


ТЪРНОВЧЕ ДА СЕ НАРИЧАМ…

Марияна КИРКОВА

17 г., ЕГ

Велико Търново е кътчето, което спечели моето сърце като родно. Когато едно момиченце от българския мегаполис – властния, забързан и перспективен град София, намери гостоприемство в мълчаливата, горда стара столица, то избра животът му да започне в нейния свят. По древните каменни пътеки бяха първите ми стъпки и възпитаха у мен любов, съпричастност и признателност към героичната ми родина.

Велико Търново е моят дом, мястото, което ме направи такава, каквото съм. То ме тегли към себе си като корен, дълг, мечта… В този град са моите безценни спомени и планове, моите приятели, детство, семейство.

Великотърновци живеят в истинска приказка. Те все още умеят да вдъхват живот на останките от едно славно царство, търсено днес най-вече в книгите. Те все още владеят усещания, които само хората на Велико Търново познават – една реалност, която е неоценена от науката, неосезаема за прелетните ята туристи. Малко са тези, които израстват с аромата и шума на дървени музейни стълбища и подове, извървяват пътя до своето издигане, тъпчейки по улички, над които още се носят ликуващи възгласи на дедите, извоювали и изстрадали своите победи.

Велико Търново непрекъснато ме кара да се чувствам специална – богата наследница с благородническо потекло. Изборът ми точно то да бъде моят роден град за мен е достатъчен повод за отпразнуване. А и самият град с великото си име, криещо безсмъртие, сам по себе си означава вечен празник, вечно честване на безбройните успехи на България.


Гинка Анчева
9 кл., Езикова гимназия
публ. 2007 г.

МИНАЛОТО ГОВОРИ С НАСТОЯЩЕТО

Йордан РУСЕВ
5 кл., ОУ “Бачо Киро”

Публ. 2004 г.

Историята е учител на настоящето и предвестник на бъдещето. Паметта на нашата нация е извор на самочувствие и мъдрост. Има личности в българската история, които крепят народностното чувство и в най-тежки моменти. Те са водили България към възход, но и в падението са поддържали патриотичния огън да не изтлее. Имената им са светилник, който показва пътя ни в неясния тунел на бъдещето. Паметта ни за големите исторически личности позволява миналото и настоящето да се срещнат. Тя ни дава основание да си поставяме високи цели и да сме сигурни, че можем да ги постигнем.

Една от най-вдъхновяващите личности в българската история е Иван Асен Втори.

Той се възкачва на престола в тежки за страната времена. Въпреки враговете, които разпокъсвали българските земи, влиянието на ересите и вътрешните раздори, владетелят мъдро и дипломатично повел страната към възход.

Цар Иван Асен Втори по мирен начин постигал политическите си цели. С много разум и обмислени действия укрепил и разширил територията на страната. Поведението му на държавник е актуално и поучително за съвременността. Отличавал се с дипломатичност сред владетелите на други – тогава могъщи, даржави.

Това ни позволява да кажем, че е бил човек, изпреварил времето си.

Иван Асен Втори превръща България в значима европейска страна със силни позиции и голяма територия с помощта на гъвкава политика и без загуба на човешки живот. В управлението си царят се основавал на здрави морални ценности. Той разполагал с могъща армия, но използвал успешно мирните средства. Цялото му управление е пример за хуманност и поставянето на държавните интереси над всичко.

Мирният дипломатически подход в политиката на Иван Асен Втори не е проява на слабост, а личен стил на управление. Битката при Клокотница е пример, че когато територията на страната била заплашена, той не се колебал да отвърне с решителност. Умението на българския цар да побеждава с мир и с меч го прави най-могъщият и авторитетен сред тогавашните православни владетели.

Иван Асен Втори възстановява българската патриаршия.

Той осъществява стремежа на всички наши владетели дотогава столицата на България да се превърне в център на православието. По това време Търново било наричано Царевград. Със своите дела Иван Асен Втори утвърждава християнските ценности и дух. При управлението му България се превръща в център и хранител на европейската културна идентичност.

Името на цар Иван Асен Втори позволява на националното ни минало да заговори с настоящето. Темите на този диалог са значими за всеки от нас:
Значим извод от делото на Иван Асен ІІ е, че няма по-висш интерес от този на Отечеството.
Трябва да съхраним в себе си морала и традиционните български ценности.
Когато националната ни гордост е застрашена, не трябва да се боим да я защитим.
Трябва да подхождаме по хуманен начин към постигането на целите си.
В живота си трябва да се стремим не само към лични победи, но и да осъществяваме идеалите на всички поколения българи.
Паметта за Иван Асен Втори ни носи гордостта като търновци да се чувстваме наследници и пазители на националната и европейската духовна традиция.


ИВАН АСЕН ВТОРИ

Йордан Семов
15 г., ЕГ, публ. 2004 г.
1.
И падна Калоян Велики.
България осиротя.
Угасват дните светлолики.
Помръква родната земя.

Велможи стари и боляри
останаха със дух ранен.
Врагът можа да ги попари,
ала духът не бе сломен.

И в този съдбоносен ден
се възцари Иван Асен.

2.
Бавно – отново потекоха дните.
Слънце разля се за мирен живот.
Време дойде и отново тълпите
срещнаха царя от новия род.

Малко по малко, със мъдрост земите
ставаха част от държава една.
Майка България – мирна, честита,
сякаш забрави и кръв, и война.

Ала опасност зловеща
идваше вече отсреща…

3.
Забрави Комнин за мира,
видял в Иван Асен уплаха.
Войската своя той събра,
да влезе в българската стряха.

Но българите, в бой свещен,
умеят за сломят вразите.
Попадна бързо Комнин в плен,
а воините му са разбити.

И пак остана да блести на трона
с победите си царската корона…

4.
България не е една и съща.
Тя беше някога страна могъща.

Да може днес със времето да спори,
тя иска нов Иван Асен Втори!


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *