Моето училище, моят класНа учителя с любов

Цветелина Маринова вдъхновява учениците си, като ги среща с известни личности

Тя е Цветелина Маринова, старши учител по български език и литература в СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново. Това училище завършва през 1989 година с отличен успех Цветелина Маринова, която след близо 20 години се връща отново в него, но този път като учител по български език и литература в прогимназиален етап. След толкова години, тя свързва своя професионален път отново с училището, което е завършила. Решението ѝ не е случайно. Педагогическата ѝ практика е свързана с обучението на ученици от 5-ти до 12-ти клас. Като млад преподавател работи в училища, където се обучавали ученици от 8-ми до 12-ти клас. Завръщането ѝ към търновското училище продължава дълго и изисква натрупване на много знания и умения. След завършването ѝ на специалност „Българска филология“ се налага и последователното завършване на специалностите „Немска филология“ и „Психология“. Така че пътят ѝ към училище „Емилиян Станев“ се оказва път за нейното духовно и емоционално израстване.

Госпожа Маринова е обвързана емоционално с децата, защото най-висшите човешки ценности, които тя изповядва са любовта и свободата. „Когато човек дава от своята безусловна любов, тя се връща многократно и нещата се случват с лекота“, казва с усмивка госпожа Маринова. Гледа на професията си като мисия и е благодарна на Бог, че точно за това я е създал да бъде учител, да работи с деца и да ги учи на всичко, което знае и е научила през годините. Емпатията и толерантността са много важни при общуването ѝ с учениците, защото освен да са грамотни, ги учи да бъдат човеци. Напомня това, като казва за онова писмо до революционера Иван Драсов от Христо Ботев, който пише: „Че трябва да бъдем човеци, а после българи“. Същата идея, проповядва и Странджата в речта си от повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“.

Повечето учители се придържат към остарялата класноурочна система при подготвянето и протичането на един учебен час, докато г-жа Маринова има друга визия за преподаване. Тя е благодарна на ВТУ, че ѝ е дал базови знания за преподавателската ѝ дейност. Наред с всичко друго, тя е и базов учител към ВТУ, като при нея практика провеждат студенти, бъдещи учители по български език. По време на пандемията, дистанционното обучение провокира учителите да търсят нови методи на работа и да повишат използването на електронни ресурси през учебния час. Госпожа Маринова решава да експериментира и опирайки се на проектно-базираното обучение, започва да кани известни личности, като тяхното гостуване е съобразено с изучаването на художествени произведения в часовете по литература.

Виртуално във вълнуващите часове по литература на г-жа Маринова и нейните ученици са гостували актьорът Деян Донков, играещ Македонски в „Хъшове“ (по повестта „Немили-недраги“), Ваня Донева – режисьор на филма „Серафим“ по разказа на Йовков, Доц. Снежина Петрова от НБУ и моноспектакълът й „Една българка“, Виктория Бешлийска – автор на книгата „Глина“, Мадлен Алгафари, автор на книги и психотерапевт, композиторът Васил Бележков от група „Епизод“ и поетесата Илеана Стоянова – внучка на Добри Чинтулов, Ивелина Радионова – автор на книгите „Боянския майстор“ и „Алтъна“, Гери Симеонова – автор на анимационния филм „Зимни вечери“ по Смирненски. В тези часове учениците работят по групи, рисуват, пеят, беседват с творците. Това са часове по наука, изкуство и живот. Най-ценните, казва Цветелина Маринова.

През свободното се време, г-жа Маринова обича да чете. Пише стихове и така на практика изглежда, че целият ѝ живот е свързан със словото. Работата с деца я вдъхновява, а тя вдъхновява тях. Нейните ученици пишат стихове, разкази и есета и печелят награди от национални и международни литературни конкурси.

Напълно вярва, че съдбата ѝ е отредила да стане учител.

 

Цветелина Георгиева, 8 „а“ клас,
ПХГ „Св. св. Кирил и Методий“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *