Моето училище, моят класНа стадиона

Училище в Испания, сърце в България!

Учих в Испания няколко години и ще ви разкажа как беше там. Когато отидох, преминах през две училища. Първата година бях в основно училище и като го завърших, отидох в гимназия.

Там часовете бяха по-необичайни и различни. В България часовете траят по четиридесет и пет минути, като след тях задължително се отдаваме на кратка 10 – 15-минутна  почивка. Докато там всичко беше с главата надолу – часовете ни бяха по- дълги, с цели десет минути повече (един ученик едва издържа 45, а представяте ли си 55?), дори нямахме междучасие след всеки час. Там карахме три часа и после следваше дългоочакваното от мен междучасие, което минаваше като бърз влак, та то беше само двадесет и пет минути, за които успявах само да хапна набързо и да се подготвя за оставащите три часа. И после пак три часа. А ако се случеше да имаме по седем часа на ден (доста неприятно за мен), преди седмия час имахме междучасие от едва петнадесет минути.

В гимназията часовете ни започваха в 8:25, а в основното училище – час по-късно. Друго нещо, което се различава в българското училище и за което със сигурност тъгувах, бе промяната във времетраенето на учебните срокове – имахме си цели три. Първият беше от септември до Коледа, вторият започваше след коледната ваканция до Великден, а третият – от Великден до лятото.

Различното в образованието е, че там има само ясла и след нея отиваш в нещо като училище, но не точно. Основното училище е до шести клас, а не като тук – до седми.

Първоначалната промяна не ми беше особено приятна, чувствах се некомфортно, липсваха ми приятелчетата, с които ежедневно играехме, и нямах търпение да дойде лятото, за да може да се видим отново в България. Първата година в искапнското училище, честно да си кажа, не ми хареса, защото беше трудно. Аз не знаех испански и трябваше да го уча, а мислите ми бяха още там, където исках да се върна – в България. Не ми беше лесно, но всичко си имаше своята хубава страна. Там хората бяха много мили и грижовни и ме приеха много бързо. За мен най-хубавата и добра година бе последната, защото тогава си намерих най-много приятели и беше най-забавно.

Където и да съм, в каквото и да е училище, в каквато и да е страна, не бих заменила своята мила родина.

Йована Петрова

8 „А“ клас, ПХГ „Св. св. Кирил и Методий“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *