Лично творчествоСветът около менСкъпо дневниче

Свети Трифон Зарезан и (или ) Свети Валентин

Ако днес попитаме един тийнейджър, какво празнуваме на 14 февруари, то той ще отговори – свети Валентин, Деня на влюбените. Ако оправим същия въпрос към към родителите на този тийнейджър, той сигурно ще отсече – Трифон Зарезан, онзи свети Валентин не е наш празник. По принцип българите не обичаме да ни се налага чуждото, ние си знаем нашето си. Това доскоро може и да е било така, но с навлизането на България в модерния свят, младите поколения гледат да пренесат у нас това, което се е наложило и в другите държави. Това се забелязва най вече в начина на обличане и поведението на младите.

Нека сега обаче да сравним въпросните два празника – Трифон Зарезан и Деня на влюбените.

На 14 февруари българската традиция повелява да се подреждат лозите и да се седне на маса с бъклица вино. Този ден би могъл да се разглежда, като пробуждане на природата и в честност на лозата, символ на виното. Празникът ни напомня за наближаващата пролет.

В много страни по света от неотдавна на тази дата се отбелязва Денят на влюбените. Смисълът на този празник се крепи на това влюбените двойки да изразят любовта помежду си. Съвременни нарицателни за Свети Валентин са станали червеното сърце, ангелът Купидон, сърцевидни кутии шоколадови бонбони и червените рози.

При съставяне на равносметка на всичко казано дотук, излиза че новостите, макар и на по-възрастните хора да не им се харесва, изместват старите традиции и обичаи. Важно е обаче да се спомене, че като българи все пак трябва да пазим и да съхраняваме това, което имаме като народни ценности.

Не твърдя, че в това да се празнува любовта има нещо лошо и не трябва да изразяваме това прекрасно чувство.

Напротив, в нея няма нищо лошо, но според мен тя не бива да излиза от границите на семейството, с нея не е добре да се парадира. Тя си остава между близките и крепи тяхната връзка.

Целта на това да бъдеш влюбен в някого, не е да си направиш снимка с него в скъп ресторант и да я качиш в социалните мрежи, а после да следиш колко харесвания ще събереш. Да, не е нещо лошо да заведеш половинката си на ресторант, но няма ли да е по-приятно влюбените да си обърнат внимание едни на други и да запазят спомена от тази вечеря за себе си?

А защо пък да не се съберем с близките си, които не сме виждали от много време насам? Защо не седнем на масата с тях и да разкажем на обичаните баба и дядо или леля и чичо как сме напоследък и какво правим? Нека да идем на село и да помогнем на старата ни баба или старият ни дядо да подрежат лозата. Да ги отменим, а когато слезем от висока стълба, с чиято помощ сме окастрили лозичката, да ги прегърнем и да им кажем колко много ги обичаме. Защо не направим всичко това? Абсолютно нищо не ни спира, само трябва да го поискаме!

Размишление за 14 февруари
Виктор Калицов, ученик в ПЕГ ,,Проф. д-р Асен Златаров“, Велико Търново

снимки: pixabay

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *