Лично творчествоСветът около мен

Когато родителите бяха тийнейджъри (2003 и 2004 г.: разказ от Нина, съчинение от Михаил, рисунка от Теодор)

В памет на… дръвчето, което живееше под моя прозорец

Нина КОСТОВА, 16 г.

Аз живея в най-красивата страна на света. В най-красивия град и на най-красивата улица. Това е ул. „България“ в старата столица. Обичам моята улица. Тя е една от главните, но същевременно не е много оживена. Освен това има много зеленина, което през лятото отморява и носи прохлада.

Бях съвсем мъничка, когато наблюдавах през прозореца си как хора в яркожълти работни облекла засаждаха млади фиданки по тротоара – на мястото на старите, болни и вече умиращи дървета. Всички от улицата се радваха на дръвчетата. После една нощ някой беше минал и изпочупил половината. Сутринта те лежаха на тротоара и сякаш плачеха с детски гласове. Направихме опит да ги спасим. Изправихме ги, превързахме ги съвсем като хора и наистина някои от тях оживяха. Най се радвах на дръвчето, което виждах от моя прозорец. То също оживя и продължи да расте, само там, където беше превръзката, остана едно криво място.

Оттогава минаха може би пет или шест години. Моето дръвче растеше заедно с мен, заякна и аз се радвах, че вече никой нищо не може да му направи, защото стъблото му ставаше все по-дебело.

Но миналата седмица, когато тръгвах за училище, изведнъж го видях – отново лежеше пречупено. Вече внушителната му корона се валяше в калта, а листенцата жално се ронеха. Не повярвах на очите си. Направо се разплаках там – пред умиращото стебло на моето приятелче.

През целия ден мислих за това – представях си как този неизвестен човек се е мъчил да стори това зло, как нарочно е огъвал стеблото и е положил голяма физическа сила, за да отнеме един живот.

Съмнявам се, че този човек – който и да е той, сега чете тези редове. Той едва ли изобщо някога в живота си е прочел дори един-единствен ред. Едва ли някога в живота си е изпитал истинска обич към човек, животно, а да не говорим за дръвче. Едва ли моите думи ще означават нещо за него. Но искам да кажа, че го мразя! Ненавиждам го от цялото си сърце и искам да получи някакво наказание! Искам да му се случи нещо лошо, за да разбере истинския смисъл на страданието. Защото си мисля, че със същата жестокост, с която е прекършил невинното дърво, той утре може да отнеме и един човешки живот.

(Публикувано 2003 г.)


Надничаме в тетрадките: Съчинение по преживяване ли?

Михаил РАДКОВ

ОУ „П. Р. Славейков“

Един обикновен учебен ден. Започна вторият срок. Имаме час по писмени упражнения и трябва да напиша съчинение то преживяно. Нищо не ми идва на ум като тема. Не ми се е случвало нищо интересно през последната година!

Освен това всички ме разсейват! Десислава си бъбри с околните. Антон ме пита как да започне съчинението си, Йоана ме мисли за специалист по гъбите и ме пита има ли ги през лятото, а освен това дали има диви ягоди и не знам си още какво…

Все още продължавам да мисля. Слънцето наднича през прозореца и вместо да ми подскаже, ме разсейва. Вече започвам да се изнервям – абсолютно нищо не ми идва наум! Нела и Деса хихикат, Тигран и Сашо обсъждат нещо, а звънецът бие! Остава само един час!

Госпожа Атанасова разяснява как да напишем съчинението („Името най-отгоре, под него заглавието, под него – „художествено съчинение по преживяно“). Червеното цвете на прозореца е красиво, но нямам време да му се радвам. Всички пишат, само аз се чудя.

Междувременно Антон е измислил началото на разказа, а Деса вече предава работата си! Нела смело маже с коректора. Станислава си духа носа, който стана причина за разправия малко по-рано. Други също вече са готови. Постепенно всички започват да бърборят, но не се чува нищо интересно, освен че Николай си бил сбъркал името. Госпожата напомня, че остават двадесет и пет минути! Не остана време!

Най-накрая измислих! Ще пиша за всичко, което ми се случи, видях и чух през този час. Започвам! Цветето закачливо ми се усмихва.

Междувременно около мен продължават да се случват разни неща. Поразгледах чужди съчинение (Десислава подава на някого коректора със знаменитото си „басси, всички говорят“). Другите са писали за по-обикновени неща – разходка или почивка на море. Мирослав – като стар търговец – разменя пумпали. На Деса ѝ се налага да поправя съчинението си – хи-хи-хи, а пък свърши първа!

Е, може би това е достатъчно и е време да спра да пиша.

(Публикувано 2003 г.)

Припомнете си още творби от „Тетрадка по всичко“:

Когато родителите бяха тийнейджъри (2003 г. – стихове за Левски от Иван и Кристин; есе от Олга)

Когато родителите бяха тийнейджъри (2003 г. – репортаж на Дарин Димитров)

Когато родителите бяха тийнейджъри…

Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Филип, Светльо, Радостина)

Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес вижте творбите на Лилия, Орхан и Галя)

Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес вижте творбите на Биляна, Деян и Аспарух)

Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Красен, Камелия, Виктория)

Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Марина, Аглика, Снежина)

Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес представяме Ивелина, Павлин, Анета, Моника)

… и още много…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *