Лично творчество

Тръгнах си (поезия)

Ти дори не видя, че тръгвам си,
прекалено заета беше,
докато ти спеше обаче,
сърцето мое – малкото глупаче,
не спираше да плаче,
късаше се то след всеки вик пореден.

Казах ти – ето ме, имаш ме,
гледай ме, готов съм цял да ти се предам,
и живота си на тебе да отдам,
ала ти досущ като старец оглушал,
нищичко не чу и не разбра,
от все това що аз ти говорех,
за тебе беше всякаш, че мърморех

Сигурен бях вече, че ти не ме обичаш,
към мене за прегръдка вече, че не тичаш,
чудя се как, моето сърце беше пленила,
сигурно приложила бе черна магия,
нямаше как това между нас истинско да беше,
тази любов наша вече нищо не твореше

Тръгнах си аз от тебе,
нощ беше навън,
но в моето сърце дори и по – мрачно беше
то едвам на мястото свое стоеше,

На улицата вече бях,
сякаш че без дом останах, мила моя,
но скоро прибрах се в къщата своя,
тя нямаше да бъде твоя.

Виктор Калицов, 8 клас,
ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“

 

 

 

снимки: pixabay

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *