Когато родителите бяха тийнейджъри (днес – Гюлден, Йордан, Теодора)
„Тетрадка по всичко“ отпреди 20 и повече години гостува на „ТийнБорба“
Продължаваме да ви срещаме с талантливи ваши връстници, които преди много години публикуваха свои творби в тогавашното детско издание на „Борба“ – „Тетрадка по всичко“. Най-забавното е, че някои от тези прохождащи тогава поети, писатели, художници и журналисти днес може да са… вашите родители.
Днес ще прочетете едно любовно откровение и дълбоки философски прозрения в рими и проза. Всички те са публикувани през 2007 г. – годината, в която България стана част от Европейския съюз. От едно от стихотворенията ще разберете как вашите връстници тогава са приемали тази важна промяна. Приятно четене и пътуване назад във времето!
Аз и ти
Гюлден ПАРНЕВА,
9 кл. СУ „Вела Благоева“
Публ. 2007 г.
Сега съм с осъдена душа… Иска ми се да изкрещя: „Мразя те!”, но ме спира онова, човешкото, което на тебе ти липсва…
Защо се ядосвам – няма смисъл. Поне знам, когато и да дойдеш, аз ще съм там, седнала на стола, замислена, мъчеща се да избягам от заобикалящия ме шум, желаеща да остана насаме със себе си, с тебе и твоето его. Макар да се правиш на безразличен, знам, че не е така. Не можеш да изтриеш всичко толкова бързо и безжалостно, защото хората заличават само грешките. А аз не съм грешка, напротив, аз съм единствената, която може да те спаси от скучните ти дни и да ти помогне да намериш себе си.
Гледам отстрани и ме боли да виждам в какво си се превърнал. Толкова много се промени. Но не забравяй, че от тази промяна най-много ти пострада. Очите ти са студени – дълбоки, тъмни, мрачни. Сякаш са тайнствена пещера, забравена, заличена от лицето на земята. Тази пещера знаят само няколко деца и си играят понякога край нея. Но и те ще я забравят, когато намерят някоя зелена поляна.
Едно от тези наивни деца съм аз.
Все някога ще те забравя. Ще търся другия. По-добър, по-щастлив, по-различен. Чакам своята зелена поляна на мечтите си, но дотогава ще скачам и ще се смея тук, близо до теб – моята тъмна пещера.
Йордан СЕМОВ
11 кл.
Пари
Колко
чувствени усмивки,
колко нежност и печал,
колко лъскави заливки –
за хартия и метал!
Топла
наглост от сърцето,
греещи
от фалш лица,
много бруто, малко нето
за метални търкалца.
Жалко!!! Докато цари неравната измама,
все ще гледаме едно – човешка драма!
Първият европейски ден за България
Европейски ден.
Просторът, полето празнуват.
Дали планините бленуват?
Дали пък горите сънуват?
Сърцето отворено слуша.
Тъй европейски комините пушат.
Природата шепне блаженство…
И всякъде царства хармония,
и пее природата, пее
и вятър се смее
и гони я.
Загледано, тихо и сякаш насън
любува се всичко, всичко навън.
Повдигнах внезапно главица.
Небето над мене – разперена птица.
Модерните страхове на модерния човек
Теодора ТАБАКОВА
10 кл. ,публ. 2007 г.
Наследник на братоубиеца Каин, модерният човек днес носи неговия грях, както и първородния грях на родилите го Адам и Ева. Колко щастливо са живели Първите хора в Райската градина – в хармония със себе си, животните и с целия свят… И най-важното – не се страхували от нищо! Защото били естествени и открити, добронамерени и наивни. Обичали се, както и всичко около себе си.
Но явил се Изкусителят в образа на хитрата змия, и… ето че всичко отива… „по дяволите”…
Божествената връзка е прекъсната, хармонията – нарушена. Но това не е цялата беда – Ева и Адам започват да се страхуват, да се срамуват от голотата си…
Връзката с естественото, природното и наивно съществуване е прекъсната. И сега, когато пиша, ме изпълва неистов страх! – Нима завинаги сме изгубили спокойствието и хармонията, нима това е невъзвратимо?
Бог буквално изхвърля Адам и Ева от Рая, защото не си признават греха.
И до днес те носят на плещите си големия товар на страха, скитат се по прашните и неизвестни пътища на съдбата.
Ева – осъдена да ражда с болка децата си. Адам – да изкарва с пот хляба си, а дяволът – да бъде във вечна борба с човешкия род!
Минават хиляди години и досега нищо не се е променило.
Страхове сковават модерния човек и се получават ред парадокси.
Парадоксът на нашето време е, че сме високоинтелигентни, а носим първородния страх…
Имаме високи сгради, но се страхуваме да сме с висока търпимост!
Имаме широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим много, а се страхуваме да дадем малко.
Имаме големи къщи, а се страхуваме да имаме големи семейства.
Искаме да ни е весело, а не знаем как да празнуваме.
И сякаш се страхуваме от празника пак по същата причина – да не ни стане много хубаво, че много хубаво не е на хубаво.
Имаме повече образования, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка.
Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пушим твърде много, пием твърде много, употребяваме наркотици. Уж от любопитство, а всъщност крием страха си в
жалката си черупка.
И уж ще ставаме европейци, уж отваряме граници и се правим на общителни, а ставаме все по-големи егоисти, които се крият зад привидна благопожелателност. Уж се усмихваме, но тази усмивка е лицемерна, тя е нашата привидност на страха – да не ни изолират, да сме като другите… Слагаш маската, правиш се на
общителен, борбен, интересен и забавен и неусетно се отделяш от природата си… и от истината. Криеш страхливо притесненията си, проблемите си, слабостите си.
Уморяваш се да се пресилваш. Вечер се прибираш и сваляш грима – далече от фарса… Сам със себе си и своята голота. Със своите страхове…
… Нашите вечни модерни страхове! А колко е лесно!
Просто трябва да се усмихнеш! Защото ние сме създадени за обич един към друг, а не за вражда! Защото обичта побеждава нашите страхове, тя ни прави силни…
(със съкращения)
Още творби от „Тетрадка по всичко“ вижте тук:
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес: Иванина, Марияна, Нина, Денемира, Невена)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Филип, Светльо, Радостина)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес вижте творбите на Лилия, Орхан и Галя)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес вижте творбите на Биляна, Деян и Аспарух)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Красен, Камелия, Виктория)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Марина, Аглика, Снежина)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес представяме Ивелина, Павлин, Анета, Моника)
