Будителите в нас (есе)

В наситената с преживявания и трепети съвременност много хора изживяват своите 15 минути слава. Повечето се харесват на обществото, но скоро биват отхвърлени. Малцина са тези, които остават в съзнанието на човека за дълго време и служат като пример за подражание.

От една страна, това е обнадеждаващо – лесната слава блазни всекиго, а в нашата действителност тя е напълно възможна (и вероятна). Но от друга, честата смяна на лидерите, които чрез влиянието си контролират обществените нагласи и светогледи, води до вътрешни противоречия и разочарования в отделния индивид.

Всеки човек, и особено младежът, се нуждае от модел, парадигма, която да следва.

Несъзнаваният порив за подражание превръща човека в онези, на които той се възхищава. Затова е важно тази роля да бъде заета от здравомислещи и амбициозни хора – съвременните будители. Техният вроден стремеж да показват правилния път и да вдъхновяват своите последователи е това, което ги отличава от останалите. Те не са хора с костюми и барети, а учители, майки, приятели, психолози, активисти, артисти.

Будителите, които срещаме в ежедневието си, са най-различни, но нещата, които ги свързват, са чувството за дълг, любовта към човека и вярата в доброто. Ролята им е нелека, но тя може и трябва да бъде цел на всеки член на нашето общество.

Изглежда, че повечето наши съвременници са навели глава, изпълнена с примирение и ненавист.

Те чакат да се появи някаква висша инстанция, която да взима важните решения вместо тях, да им помага, да ги обгрижва, или най-общо казано, да контролира живота им.

Те са полегнали на канапе от апатия и ленивост, без да осъзнават, че по този начин дават пример, който ще бъде възприет и утвърден в следващото поколение. Ужасно е в лицето на възрастните да виждаме отчаяни и неактивни хора, които искат благоденствие, ала се страхуват да променят нещо в себе си или в средата си.

Но това е нашата реалност. И ако е възможно да изведем един положителен извод от негативния пример на тези хора, то това ще е фактът, че промяната идва от нас. Не трябва да чакаме чужда помощ, а да действаме и винаги да помним, че ние сме пример за някого – следователно ние сме будители.

Будител е онзи, който успява да подаде ръка на полегналия в канапето от равнодушие и да го изправи,

така че да стъпи на краката си и да поеме по своя път уверено. Това е нелека задача, но може да бъде вършена от всеки. За тази роля не са нужни пари, социален статус или определен външен вид. Ако човек има вродено чувство за дълг към обществото и е уверен в своите способности, той безспорно влияе на поне един човек положително. Да, всеки може да заема ролята на будител.

Въпросът е кой го прави. Хората, които в съвремието ни печелят почитанието на младежите чрез харизматична власт, най-често са т. нар. „звезди“, известни личности, които бързо угасват и биват забравени.

Оказва се, че не съществува единен и устойчив пример за подражание.

Тук всъщност говорим за един необятен по (своята) големина проблем – липсата на утвърдени лидери, които да влияят на младите благоприятно.

От неизмеримо значение е всеки човек да осъзнава принадлежността си към обществото, с която ръка за ръка върви и чувството за дълг. Когато се стремим да постъпваме нравствено, да се занимаваме със значими въпроси и да се обръщаме към хората с уважение и загриженост, веднага ние получаваме одобрението на последните.

Това е важно, защото тогава се наблюдава друг процес – човекът, който харесва нас, се опитва да ни подражава. И какво се оказва всъщност?

Стремейки се да бъдем добри и достойни граждани, ние правим останалите също такива.

И обратното – колкото повече хора се отдръпват от вечните морални закони и дават пример за лекомислен и несъдържателен живот, толкова повече привърженици имат те. Важно е последните да са малко, защото често негативният им пример кара младите, които търсят модел за подражание, да чувстват, че животът е безсмислен, да залитат в грешни посоки, да живеят с непреодолими комплекси.

Гражданите на един народ искат следващите поколения да се развиват успешно и щастливо. Това обаче е възможно само тогава, когато личностите, които дават пример, тоест будителите, живеят смислен и успешен живот и утвърждават моралните принципи.

През цялата многовековна история на нашата държава българите винаги са разчитали на силните личности на върха.

Образът на бащицата е дотолкова идеализиран, че дори днес много хора мечтаят за еднолично управление.

Това обаче е много грешно, защото често подбужда илюзорната представа, че индивидът не е отговорен за нищо.

Ако искаме народът ни да е задружен и прогресиращ, не трябва да търсим един-единствен командир, когото да следваме, а да живеем достойно, знаейки, че ние самите сме пример. Живеейки без перспектива и общественозначима цел, не можем да очакваме подобрение и от останалите. Неслучайно често чуваме израза, че промяната започва от нас.

За по-доброто илюстриране на проблема може да послужи романът „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър.

В него проследяваме търсенията и вътрешните противоречия на Холдън – младеж, в чийто живот не присъства будител, който да му служи за пример.  Той е буен, неразбран, импулсивен и много, много объркан. Героят е олицетворение на чувствителната личност, която не може да остане безразлична към социалните несправедливости.

Но неговото разочарование не го кара да мрънка, а да осъзнае своето място в обществото и да намери призванието си. Холдън мечтае да помага на децата, защото вижда красота и смисъл в детството, и избира да бъде пример за своята по-малка сестра.

Той желае да помогне на дечицата да избегнат, доколкото е възможно, капана на живота и да останат повече време невинни и чисти. По този начин героят от „Спасителят в ръжта“ е будител, без дори да го осъзнава.

В съвременната епоха е все по-трудно да се открият будители – лидери, които помагат обществото да прогресира. Това се отразява най-вече на младите хора, като предизвиква у тях апатия, комплекси и разочарования. За да бъде разрешен този огромен проблем,

всеки човек трябва да осъзнае значението си като част от обществото

и да се стреми да бъде съвременен будител, защото този, който осъзнава своята отговорност и се държи по най-приличния и подбуждащ възхищение начин, подпомага правилното развитие на бъдещото поколение.

Елина Генова, 11 „а“ клас,
Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“

снимка на корицата: pixabay