Когато родителите бяха тийнейджъри (днес – Лилия, Вероника, Йордан, Йоана)
„Тетрадка по всичко“ отпреди 20 и повече години гостува на „ТийнБорба“
Продължаваме да ви срещаме с талантливи ваши връстници, които преди много години публикуваха свои творби в тогавашното детско издание на „Борба“ – „Тетрадка по всичко“. Най-забавното е, че някои от тези прохождащи тогава поети, писатели, художници и журналисти днес може да са… вашите родители.
Днес сме на поетична вълна…
ЛИЛИЯ ЙОРДАНОВА
11 кл., СОУ “Ц. Церковски”, гр. Полски Тръмбеш
Публикувани 2007 г.
* * *
Дърветата са пламнали в оранжеви пожари,
в оранжево един след други дните се редят.
И всяка дума бърза мисълта да изпревари,
а мислите във хаоса изгубват си реда.
В оранжевата паника гласът ми се прелива
със идващия отдалеч познат гръмовен глас.
Той носи в себе си и мощ, и неизменна сила,
готов да потуши пожара с най-върховна власт.
Оранжевите сенки по лицето ми се лепкат,
Примамват ме, потичат в мен по-буйни от реки.
И ако допреди минута крещяха грозни вихри,
Сега дори и ватърът най-кротко си мълчи.
И в свая блясък аз – за себе си неповторима,
Единствено във този ден, във този мирен час
Ще обуздая диви страсти и неземна сила,
Изписани с нечетни думи, казани без глас.
* * *
Уж тих, неусетно потънал във скука,
уж просто един като всички,
денят ми сред хиляди бездни се лута
от чужди суетни привички.
Но в мен се стопява ледът във очите,
сърцето кипи като лава.
То вярва, то иска, то може и знае
как всекиму огън да дава.
И дива, и нежна, в едно ще се слея
и близка за теб, и далечна.
Безкрайно щастлива,
щастливо се смея,
поискала пак да съм вечна.
Защото дори и сърцето ми утре
внезапно след взрив да изтлее,
във синия ден, в яркостта на звездите
усмивката вечно живее.
* * *
Пусни ме да литна,
аз пак ще се върна
и пак ще съм твоя, и пак ще съм аз,
но още ще бъда по-приказна, нова,
и още, и още – до сетния час.
Пусни ме, не виждаш ли
– пролет е вече,
цъфти и завързва, изгряват лъчи,
усмихва се слънцето, но е далече,
високо в просторите сини мълчи.
Пусни ме, какво че дъждът
ще ме стигне,
нали пак след него
дъга ще изгрей –
тъй слънчева, пъстра
над мене ще мине
и своята песен лирична ще пей.
Пусни ме на воля,
светът е вълшебство,
щом можеш да бъдеш
магьосник велик,
а аз ще разкрия магията своя
да сторя на вечност
най-сладкия миг.
Вероника ДЖИНЕРСКА
СОУ ”Вела Благоева”
Правя опит
Правя опит…
Затварям очи
В очите ми парят сълзи.
Правя опит…
Не ми си спи
В душата ми още си ти.
Правя опит…
Не се получава.
Искам толкова малко,
Но знам
С магия нищо не става.
Правя опит…
Но пак съм сама.
Вече знам
Няма лесни неща.
Има болка и много тъга.
Правя опит
С луната
Будувам в нощта.
Правя опит
Да победя
Самотата.
Йордан СЕМОВ
11 кл., ЕГ
На път
Пътувам. Пътувам.
Усмихва се бодро лесът.
С гората прохладна
празнувам
на птичата песен гласът.
Пътувам. Пътувам.
Прорязах Балкана унесен.
И сън не сънувам,
Марица ме викаше с песен.
Пътувам. Пътувам.
Посрещна ме Карлово китно,
в простора балкански
празнувам,
с духа на Апостола литнах.
Пътувам. Пътувам.
Без вик и без ропот.
Сърце тържествува,
прегърнало Сопот…
… и още пътувам
към тази хармония.
И чужда за думи,
душата не гони я.
Пътувай,
ако си българин,
пътувай
и срещай незнайни
истории, тайни..
На леност
и свян не робувай!
Пътувай! Пътувай!
Йоана ВАНГЕЛОВА
11 кл.
* * *
Дойде, научи ме да дишам
и сетне си отиде със дъжда.
Боли, защото те обичам.
Боли, защото съм сама.
Целуна ме, погали ми косите,
а после всичко отшумя.
Боли – изплаках си очите.
Боли – не мога нощем да заспя.
Запали ме, излъга ми мечтите,
сърцето на парчета разпиля.
Боли. Аз моля те, върни се.
Боли – не мога късовете да слепя.
Прегърна ме, в любов се врече,
накара ме да полетя.
Боли – не съм аз същото момиче.
Боли – върни ми гордостта.
Ела, от болката спаси ме!
Ела, аз мога всичко да простя.
Ела, вземи ме и изпий ме.
Ела, спаси ме от нощта.
