Реставраторите успяха да спасят красивите стенописи на „Св. Георги“
Повече от половин век за църквата „Св. Георги“ в Арбанаси се говореше с тъга заради неуместната и неумела работа на италианеца Серджо Пигацини по красивите й стенописи. Сега те са реставрирани, а църквата работи и посреща гости и туристи.
10 реставратори от София, Велико Търново и Арбанаси работиха над стенописите, за които дълго време се смяташе, че са безвъзвратно загубени и унищожени. Ръководител на експертите беше Замфир Попов. Малцина вярваха тогава, че той и екипът му ще успеят да възстановят стенописите, които четири десетилетия престояваха в депото на храма. Реставраторите ги извадиха от там плесенясали, с изгубени цветове и похабен живописен слой. Около 100 кв. м от тях наистина се оказаха безвъзвратно загубени, но останалите вече са по стените на храма.
Именно със свалянето на тези стенописи преди 50 г. започва тъжната история на църквата.
Тогава висши чиновници от Министерството на културата дали на италианеца Серджо Пигацини 120 000 валутни лева, които днес се равняват на около 250 000 долара, къща и ателие, за да реставрира стенописите и да учи българите как се прави това. Той дошъл, буквално одрал стенописите и докато нашенци го гледали онемели как се отнася със светото ни богатство, той решил, че страната ни не му е осигурила достатъчно удобства да работи, и завел дело срещу България. За да си нямат неприятности, висшите чиновници му платили поисканото обезщетение и той си тръгнал по живо по здраво. От тогава до 2013 г. стенописите висяха като опънати чаршафи в помещение близо до църквата, която не беше виждала такъв сериозен ремонт половин век.
Това е много красива църква. Намира се в западния край на селището и е квартална като всички останали пет и като двата манастира.
Църквата е строена през 1661 г. и все още в нея има останали частици от фрески, правени при самото построяване на храма. Те са главно в абсидата в църквата и една малка част в параклиса на източната му стена. Най-общо тази живопис представя сравнително нови тенденции в развитието на живописта точно от началото на XVIII в., и които в Арбанаси добиват доста широки измерения на няколко места. Има подобни стенописи в църквата на манастира „Успение Богородично” и в параклиса на църквата „Св. Атанасий“.
