Когато родителите бяха тийнейджъри… (анкета „Защо (не) искам да порасна“ и много стихове)
„Тетрадка по всичко“ отпреди 20 и повече години гостува на „ТийнБорба“
Продължаваме да ви срещаме с талантливи ваши връстници, които преди много години публикуваха свои творби в тогавашното детско издание на „Борба“ – „Тетрадка по всичко“. Най-забавното е, че някои от тези прохождащи тогава поети, писатели, художници и журналисти днес може да са… вашите родители.
Анкета „Защо (не) искам да порасна“
Публ. 2000 г.
Растете, но не спирайте да се веселите по детски
Пак изчакахте крайния срок, за да си пратите писмата или да ги донесете направо в редакцията, приятели. Имало е защо обаче да ви чакаме до последно. Отново получихме чудесни отговори. А някои от тях сякаш са писани от… възрастен човек – толкова зрели разсъждения за живота срещнахме в писмата ви. Почти всички от вас нямат категорично мнение дали искат, или не искат да пораснат. И това е напълно естествено. Едно обаче е сигурно – няма да останете завинаги деца, така че спазвайте съвета на нашета читателка Наталия Добрева – растете, но не спирайте да се веселите по детски…
Марияна Минева, 11 г.
Аз изобщо не искам да порасна, защото, когато си малък, можеш всичко: да играеш по цял ден, да гледаш колкото си искаш телевизия, да ходиш на различни развлечения. За всичко ми стига времето, дори да отида на училище, а мама все се оплаква от липса на време. Не се чудя как да си платя тока, водата и телефона, нито пък къде да си търся работа. Ако съм голяма, няма да мога да спъвам момчетата по коридорите, нито да развалям прическите на момичетата, а и кой ще се пързаля по парапетите? Но има и проблем. Ако не порасна мама ще продължи да заключва лаковете и червилата, никога няма да ми разреши да нося обувките ѝ с висок ток. Така че, не знам.. Голяма ли да бъда, или малка. Ако можеше и двете…
Марина Василева, 14 г.
Че защо да пораствам? Животът на възрастните е пълен с отговорности и грижи. Всички трябва да се радват, че са деца. Напред към купоните. Безотговорни ученици, забавлявайте се, докато можете.
Десислава Колева, 14 г.
От една страна, да си голям е много трудно – ходиш на работа, ако си омъжена, гледаш деца и мъж, чистиш, готвиш, переш, гладиш и си засипан с проблеми. Но можеш да решаваш всичко сам, не ходиш на училище и не ти четат конско, когато закъснееш. Но когато си малък единственото лошо е, че ходиш на училище и ти мелят на главата. Всичко останало си е наред. Би било добре да си остана такава, каквато съм сега, но това е невъзможно, а и не виждам как ще се живее, ако няма възрастни, които да ти казват кога грешиш. Така че колкото и да ни се иска да останем малки, това е невъзможно.
Наталия Добрева, 13 г.
Да си дете е хубаво. Мечтаеш за нереални неща, хрумват ти идеи, които възрастните не разбират. Но и да си голям не е зле – започваит да искат и да зачитат мнението ти, избираш какво да правиш през свобидното си време. Според мен най-хубавата възраст е тийнейджърската. От 13-годишно дете се превръщаш във въдрастен, който е забравил какви щуротии е правил, когато е бил малък. Моят съвет към вас е: „Растете, но не спирайте да се веселите по детски!“.
Николай Кънчев, III кл.
Аз не искам да порасна голям, защото докато съм малък, ще уча много неща и с помощта на възрастните ще се поправям. А когато стана голям и сгреша, ще трябва сам да се поправям. Затова е най-добре да се уча, докато раста – така или иначе, пак ще стана голям.
Снежина Денчева, VI кл.
Аз искам да порасна, защото искам да направя нещо в живота – да имам семейство, работа и да бъда щастлива. Да си само дете не е хубаво, защото и най-хубавото нещо омръзва. Животът е ценно нещо и искам да го изживея целия.
А защо не искам да порасна? Отстрани възрастният е щастлив човек, но всъщност той е отвсякъде ангажиран с проблеми. Желая да остана дете, защото това е най-прекрасната част от живота.
По този уж един въпрос аз имам две мнения и не мога да ги събера в един отговор.
Елена ДЕНЕВА
VIII кл., гр. П. Тръмбеш
Публ. 2000 г.
ОПТИМИЗЪМ
Дали боли, когато си отиваш
от този свят, изпълнен със лъжа?
Тъжиш ли, че завинаги заспиваш
и има ли за тебе да тъжат?
Дали усещаш, че е близо краят –
така зловещ, така недопустим?
Дали мечтаеш и сънуваш Рая,
към който всички ние се стремим?
А не скърбя за нищо! Не сънувам Рая.
Но вярвам! Вярвам само във едно –
че всеки миг житейски се повтаря
във ритъма на нечий друг живот!!!
МОЯТА НОЩ
Нощта разтвори свойта черна паст,
да ме погълне цялата поиска.
Попаднала под тъмната ѝ власт,
превърнах се в прашинка, без да искам.
Изгубена сред хиляди мъгли,
които винаги са ме следили,
аз виждах със невиждащи очи
как ме напускат крехките ми сили.
Зовеше ме нощта да се предам,
в косите ѝ смолисти се заплитах
и молеше ме глас безумно ням
от плодовете звездни да опитам.
Опивах се от нейните слова,
изгубих нишката на свойто време.
Поисках нейния слуга Съня
във пазвите си златни да ме вземе…
Иван ЛУПОВ
Поетичен клуб „Икар“
Публ. 2000 г.
Без тайни аз живея,
Само с девствена една звезда.
Тя нощем лицето ми сгрява.
Падащата нейна светлина,
Като водопад блъска моите лъчи.
Без тайни аз го карам.
Мрачен прочит на велика книга,
Обладана от успеха към върха.
Но нещо все ми липсва.
Може би е малкото злина.
Защото мъжът е зъл, велик и слаб,
а аз съм само и единствено добър.
За да дам всичко на някой непознат.
Знаеш как се раздавам.
И все страдам.
Красиво е да си добър,
Свещено е да си велик.
Трябва ли доброто да забравя,
Или с величие него да меся?
За мъж съм готов.
Ще разпръсквам днес от мойта топлина.
По всеки един от вас.
Мъжете в добри ще превърна.
Света по мой възглед ще направя.
Ще устоя.
То това ми стига.
До края на престижа.
Диляна МИНЧЕВА
Поетичен клуб „Икар“
НАСТРОЕНИЕ
Че смъртта е сянка на живота
аз мисля и вярвам в това
и тежък е, тежко ще влачи хомота
ах, мойта тъй горда глава.
Усмихвам се, плача, бленувам
с глас тъжен припявам дори
рефрена на нечия болка,
а нещо нашепва: „Запри!“
Години на радост, възход и преслава
човека живее, твори и блести,
страстта му се храни с мухлясала плява,
духът му божествен гори ли, гори.
Мария СТАНЧЕВА
Поетичен клуб „Икар“
ОБРЕЧЕН
Съзнанието на човека блуждае,
сърцето му – обречено – ридае.
Човекът е самотен, наскърбен
и без вина се чувства обвинен.
Жадува той за топлина и нежност,
но среща само дива безнадежност.
Бленува нощем в сънища прекрасни,
но е оплетен в тайни зли, опасни.
В живота – брак, без лъч и радост свежа.
Стои човекът в паякова мрежа.
И търси лесен път към светлината.
Напразно! Няма изход от тъгата.
Ана ЙОРГОВА
Поетичен клуб „Икар“
На Е. В.
Какво ми даде, аз какво запазих,
какво от себе си от теб ще съхраня?
Дали забравата над нашето приятелство
ще сложи тежко прашната ръка?
Какво успяхме мъдро да си кажем,
какво остана мълчаливо между нас?
Дали и след години
тъй ярки ще са спомените в нас?
Отивам си, стоиш ти на вратата
и дълго взираш се след мен.
Аз зная, мислиш си дали ще мога
да стигна своята далечна цел…
Ти много даде, всичко аз запазих,
днес тръгвам си със спомена за теб.
И знай, по пътя падат всичките прегради,
щом вярвам във целта си и във теб.
Още творби от „Тетрадка по всичко“ вижте тук:
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес: Иванина, Марияна, Нина, Денемира, Невена)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Филип, Светльо, Радостина)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес вижте творбите на Лилия, Орхан и Галя)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес вижте творбите на Биляна, Деян и Аспарух)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Красен, Камелия, Виктория)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Марина, Аглика, Снежина)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес представяме Ивелина, Павлин, Анета, Моника)
