Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес: Иванина, Марияна, Нина, Денемира, Невена)
Детското издание на вестник „Борба“ отпреди 20 и повече години – „Тетрадка по всичко“, гостува на „ТийнБорба“
Продължаваме да ви срещаме с талантливи ваши връстници, които преди много години публикуваха свои творби в тогавашното детско издание на „Борба“ – „Тетрадка по всичко“. Най-забавното е, че някои от тези прохождащи тогава поети, писатели, художници и журналисти днес може да са… вашите родители.
Днес повечето от творбите са посветени на края на лятото и настъпващата есен.
Моя мила, голяма любов
Иванина АНЧЕВА, I курс
Техникум по икономика
публ. 1999
Моя мила, голяма любов,
късче надежда
във този живот.
И с малко тъга
аз се сещам сега
за радостта и за сълзите,
горещи, тежки, упорити,
що лицето ми заляха,
и за звездите,
що ни гряха, гряха…
Те стопляха нашите сърца,
измръзнали от самота.
В онази нощ,
изпълнена с толкова
много неща:
с чувства, мисли
и с малко свобода,
намерена във пепелта –
единственият остатък
от Любовта.
Есенни листа
Марияна МИНЕВА, 12 год.
Публ. 1999
Есента настъпва бавно. Тя неусетно променя цялата природа.
И полето се променя. То пожълтява и щом стъпим върху тревата, вече не усещаме предишната й мекота.
Дърветата започва да оголват клони. Тихо падат есенните листа. Те са различни по форма и цвят, сякаш оцветени от някой изящен художник. Те са продълговати, елипсовидни, кръгли или назъбени. Цветовете, в които се обагрят, са зелени, жълти, оранжеви, жълто-кафяви, огненочервени, застлани като пъстър килим по земята, така както ги е създала майката природа.
Красотата на природата е зашеметяваща и несравнима, затова всеки един човек желае да бъде сред нея и да ѝ се наслаждава.
Есен
Нина ФИЛИПОВА, 13 г.
Публ. 1999 г.
Кротък дъжд вали навън,
капчици прошепват тихо там:
„Хей, погледнете вие вън,
есента пристига, ала не насън“.
Есента е пъстроцветна птица,
която каца и отлита.
Есента изпраща прелетните птици
и посреща тя отново ученици.
Есента – това са багри на листата,
които с капчиците падат по земята.
Есента пристига с кроткия дъждец
и си отива със ситния снежец.
Тих снежец вали навън,
снежинките прошепват тихо там:
„Хей, погледнете вие вън,
есента отмина си като насън“.
Есен
Денемира ДЕНЧЕВА, 13 г.
Публ. 1999 г.
Какво се случва в този миг навънка,
листата падат, но защо?
Зарад тоз бурен вятър е, нали?!
Или зарад тебе – есен?!
Завърна се, не закъсня
и килим постели си – видях!
Ти си толкова чудна!
Ти си бурна, тиха и спокойна,
непреклонна и завидна!
Есен – ти живееш кратко!
Но през твойто кратко време
сърца разбиваш или сливаш.
Някой си отива, друг се връща
или рожба малка пак се ражда.
Есен – ти се раждаш, но и умираш!
Ти идваш, но си и отиваш!
Спомен от лятото
Невена Борисова, 12 г.
В. Търново, ПМГ, VI „а“ клас
Публ. 1999 г.
Седя на табуретката пред огледалото и посипвам клепките си със сребърен прашец. Поглеждам часовника – 9,15 – след една минута карнавалът започва! Какви ли ще бъдат другите, мисля си, докато стягам шапката си на фея, на върха на която бях зашила синя панделка. Дали приличам на фея със синята рокля? Вместо традиционната вълшебна пръчка ще използвам бялата роза от хола. Изкуствена е, но прилича на истинска.
Излизам. Зад блока бащата на Свилко е запалил огън. Поздравихме се, похвали ми костюма. Трябваше да си сложа бежови сенки, както бати каза, заради зелените очи. Нищо, предпочитам без грим.
Ето ги! Мигла е циганка и с лъскавия шал на ресни е чудесна. Свилен и Здравко са заек и мафиот. А Пламито е индийка – червената точка ѝ придава толкова тайнствен вид. След паузата на критично оглеждане всички избухваме в смях. Обсипваме се с комплименти. А къде ли е Емо? Сигурно е на село. Жалко, щеше да бъде забавно.
Сядаме край огъня. Червените отблясъци хвърлят сенки върху лицата ни и ги правят почти фантастични – призрачни. Пуснахме си музика. Кучето на Мигла енергично размахва опашка при вида на сандвичите и, разбира се, получава своя дял. Хапваме апетитните сандвичи, по ред разказваме страшни истории, чийто ефект е подсилен от огъня и въобще от вечерната атмосфера. За момент ми стана интересно как ли изглеждаме, причудлива групичка, яде сандвичи, говори силно и си тананика мелодии.
След около един час викам Соня. Обикновеният бодър отзвук не се дочу. Притеснени, ние започваме да се озъртаме. В този миг се чува дрезгаво виене, като че ли на човек. Побиват ме тръпки, какво е това? Изведнъж, както надничам във входа да не би Соня да е там, пред мен се показва кърваво разложено лице, набраздено от ужасни белези. Вцепенявам се от ужас. В този миг Емо сваля маската и го познавам. Изплаши и другите и аз му помагам, тихо пищя от ужас. След това всички се смеем. Намираме Соня. Скрила се е в една градина, дебнеща жаба. Сега танцуваме под тихата песен на Брайън Адамс и се смеем.
Сега се връщаме… Готово. Отново сме тук. Това беше чудесно преживяване, благодаря ви, че ми помогнахте да си припомня този летен миг.
Още творби от „Тетрадка по всичко“ вижте тук:
Когато родителите бяха тийнейджъри…
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Филип, Светльо, Радостина)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес вижте творбите на Лилия, Орхан и Галя)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес вижте творбите на Биляна, Деян и Аспарух)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Красен, Камелия, Виктория)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес – Марина, Аглика, Снежина)
Когато родителите бяха тийнейджъри… (днес представяме Ивелина, Павлин, Анета, Моника)
… и още много…
