Светът около мен

На няколко километра от Велико Търново – „Рождество Христово“ в Арбанаси

Знаете ли колко прекрасни, понякога облечени в мистика, препълнени с история и възможност за разходка, места има около Велико Търново. Те са далече само на няколко километра и е възможно да стигнем до там дори с обществен транспорт.
Ще ви разкажем за някои от тях и се надяваме да отидете. А когато отидете на разходка, снимайте си и споделете с нас и с читателите на „ТойнБорба“ това, което сте видели и ви е направило впечатление.
Първата спирка е църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси. Близо е , а и в нея ще видите няколко наистина уникални стенописа.

Колелото на живота в църквата „Рождество Христово“
е първият подобен стенопис на Балканите

„Рождество Христово“ си остава най-популярната църква в Арбанаси. И за нея определението „уникална“ важи с пълна сила заради невероятно красивите стенописи, сред които е и Колелото на живота, а и заради архитектурата.
Църквата съществува още през 1597 г., а през 1632 г. е изграден и параклисът, който е посветен на св. Йоан Кръстител. Преустройството на църквата е продължило със затварянето на галерията от север и запад и така се е получил дългият коридор, където е прочутият стенопис Колелото на живота. Стенописването на тази галерия продължава от 1632 до 1649 г. Цялата галерия е изписана според фазите на църковния календар. А той започва на 1 септември. Август е краят на годината и затова сцените за този месец се намират в края на галерията. Краят е белязан с отрязването на главата на Йоан Кръстител.
Колелото на живота е голямата гордост на тази църква и екскурзоводите не пропускат да разказват за него на туристите. Това колело на живота се оказва първото на Балканите, няма по-ранно изображение. Колелото на живота се появява в „Рождество Христово“ през 1632. Захарий Зограф, който рисува колелото в Преображенския манастир, се вдъхновява от арбанашкото.
Откъде идва идеята?
Колелото е адаптация на античните философски разбирания на живота към християнството. В античните текстове съдбата е описана като Фортуна, която върти колелото на живота като рул според собствените си прищевки. Но в християнския аспект Фортуна е подменена със слънчев диск по средата. Слънцето е като източник на светлината и мъдростта. И е в центъра на живота и кръговрата.
В колелото ги има 12-те зодиакални знаци, фазите на човешкия живот, които според зографа са осем, Денят и Нощта.
„Рождество Христово“ започва съществуването си като енорийски храм, след това се превръща в манастирски комплекс, който е копие на Витлеемския храм. Вероятно и затова е носи името „Рождество Христово“, което прави арбанашката църква още по-важна, защото рядко има църкви, кръщавани с това име. Вероятно и заради това Витлеемската звезда или Звездата на Давид посреща всеки, който влиза в храма, макар че звездата с шест лъча е повече характерна за синагогите. В тази църква се намират и образите на 12 древногръцки философи, които красят едната стена на притвора. И там са Питагор, Солон, Омир, Аристотел, Гален, Плутарх, Платон… Сред тях е нарисувана дори и пророчицата Сибила. Философите присъстват в стенописите само на още едно място в България – в трапезарията на Бачковския манастир.
Във втората половина на XVII в. църквата става Митрополитска резиденция. Всъщност точно в този период църквата разцъфтява и в нея се  появяват разкошните стенописи, които нямат аналог с други църкви от същия период. Заради сложната иконографска програма, тази църква е наречена от специалистите църква – енциклопедия. В нея има почти всичко – Стар завет, Нов завет, деяния апостолски, светци, житийни сцени. Храмът функционира до началото на XX век и е най-престижният храм на селото. В него са се извършвали чудеса, което е документирано в хрониките.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *