На учителя с любовНовини

Учителят Саша Панджич: „С младите хора никога не е скучно“

Саша Панджич е преподавател по практическа подготовка за машини за селското стопанство в ПГАТ „Цанко Церковски“. Той е от Босна и Херцеговина, а от четири години живее и работи в Павликени. Освен че е с дълъг опит в селскостопанските дейности, г-н Панджич има многостранни интереси и умения. Владее френски и английски освен български и родния си сръбски език. С опита си на международен съдия по хандбал обучава млади съдии в България. Обича да разказва колко се вълнува, когато предава знания и опит на младите хора.

– Г-н Панджич, колко време Ви отне да научите български език, така че да можете да преподавате?

– В България съм от 4 години и все още уча езика, но ми е лесно, защото българският е много близък до моя роден – сръбския. Интересно ми е да откривам общото и различното в думите, произношението, значението. Едно от важните неща за мен е да общувам, да се разбирам с хората, а когато знаеш езика им, това става по-лесно. Аз говоря английски, френски, а сега и български. Пътувал съм из целия свят и от личен опит знам, че едно от големите богатства е да говориш много езици.

– Какво Ви накара да станете учител?

– Аз преди всичко много обичам да работя с млади хора. Имам 2 деца. Смятам, че ние – учителите и родителите, трябва да предаваме знания и опит на децата. Защото един човек, колкото повече знае, толкова по-лесно ще се справи с предизвикателствата в живота.

– Как Ви приемат учениците?

– В началото беше странно – „Чужденец!?“ Първият въпрос винаги беше „Откъде сте?“

А като учител аз не обичам да давам знанията наготово, а учениците да повтарят като папагали. Трябва да мислят. Това, което ученикът не го знае, го обсъждаме и така постигаме целта да го научи. Има ученици, които са много отговорни, но има и такива, които бягат от отговорност по една или друга причина. Например в началото някои ми правеха номера заради облеклото – не искаха да си обличат работните дрехи, които им осигурява училището. Но успяхме да изгладим този проблем, решихме го. Смятам, че когато един човек има желание, всичко може да постигне.

– Какво най-много харесвате в работата си?

– Че работя с млади хора. С тях никога не е скучно. Показвам им знания и умения.

– Как се справяте с трудностите и премеждията в работата си? Кое Ви е стимул?

– За всяко нещо човек трябва да има цел. Моята цел е ясна – да подготвя знаещи и можещи хора. Ако имаш ясна цел и имаш знанията и уменията, тогава си търсиш пътечка. Пътечката невинаги е права, някъде ще завиеш, ще се отклониш, ще се върнеш назад, но трябва да знаеш каква е крайната ти цел. Когато не върви дадено нещо, тогава си правиш анализ, търсиш различен подход, за да стигнеш до крайната цел. Ако си твърдоглав и си искал само по един начин да решиш проблема, то най- вероятно никога няма да стигнеш до края.

– Разкажете ни някоя интересна случка от вашата работа.

– Почиствахме стара овощна градина от клони. И един от учениците много искаше да отиде с трактора и да свърши тази работа. Но никой не знаеше, че преди това аз бях ходил там и засякох времето, което е нужно за тази задача. То беше 8 минути. Той отиде и се върна чак след 25 минути. Аз му казах: „Занимавал си се със странични работи. Бил си на телефона.“ И той учудено ме попита откъде знам, след като не съм бил там.

Трябва да сте наясно, че ние, учителите, имаме много повече житейски опит от вас учениците. Както се казва, „ние сме били във вашите обувки, вие обаче не сте били в нашите!“

Ивайла ТОДОРОВА
11 кл., ПГАТ „Цанко Церковски“, Павликени

– Какво обичате да правите в свободното си време? Какво е Вашето хоби?

– Аз съм фен на спорта. 25 години бях хандбален съдия, от които 20 години международен. Обиколих цяла Европа и половин свят. Сега съм пратеник в България за обучение на млади съдии.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *