Сбогом, мое любимо училище
Спомням си, когато беше най-вълнуващият ден в моя живот – 15 септември 2016 година. За пръв път прекрачих прага на моето първо училище. Строени отпред, всички чухме първия си училищен звънец и влязохме в класните си стаи. Бяхме посрещнати традиционно с питка и мед от нашия класен ръководител – господин Стефан Ангелов. През цялата учебна година се научихме да четем, пишем и смятаме. Мина много бързо 1 клас, после втори и трети клас.
Стигнахме 4 клас… най-тъжната година.
Годината на раздялата с началните ни учители. По това време бяхме в онлайн обучение и се сбогувахме пред екраните на компютрите вкъщи. Не успяхме да усетим емоцията и да си изживеем последните мигове в училище.
От следващата година вече се чувствахме по-големи… Вече бяхме 5 клас. Беше ни много любопитно как е да сме в прогимназиалния етап при големите. Спомням си първия ни час по математика с госпожа Бисерка Даалиева. С влизането си в класната стая, тя веднага започна да преподава новия урок. На нас ни стана забавно и странно, защото всички други учители искаха първо да се запознаят с нас, а госпожа Даалиева започна направо със задачите. Нея ще запомня с любимия й израз: „Вече сме в света на математиката“, който, когато употребяваше, успяваше да сложи по една усмивка на лицето на всяко дете. Ще запомня учителя по английски език – господин Лъчезар Йорданов с неговите здрави нерви и голямо търпение, за което просто адмирации. Госпожа Грета Гюнева-Косева – учителката ми по история и география ще запомня като моята любима госпожа и като Човек с главно „Ч“, който обича, закриля и цени своите ученици. Своята класна по изобразително изкуство – госпожа Гергана Пенова ще запомня с веселия си дух и добро настроение.
За мен 7 клас беше най-тежката година.
Това беше годината на раздялата. Разделихме се с нашето училище, което чувствах като мой втори дом. Разделихме се с нашите учители, които ни бяха като втори родители и нашите приятели, които ни бяха като братя и сестри. Всички бяхме като едно голямо и сплотено семейство. Много ученици, като например Павел Занев от моя 7 „б“ клас, представиха училището ни в различни олимпиади. Аз представих училището в много конкурси… и успешни, и неуспешни. За мен моето училище е едно единствено на света и няма второ като него!
Така изказвам своята признателност и благодарност на всички учители. С много усилия те ни дадоха основата, над която ние сами да надграждаме. Безкрайно БЛАГОДАРЯ на своите начални учители – господин Стефан Ангелов и госпожа Елена Апостолова. БЛАГОДАРЯ и на учителите си от прогимназиалния етап. БЛАГОДАРЯ на госпожа Гергана Пенова, г-жа Бисерка Даалиева, г-жа Грета Косева, г-жа Анелия Николова, г-жа Дария Илиева, г-н Лъчезар Йорданов, г-жа Мариана Пенчева, г-жа Юлияна Адамова, г-жа Михаела Антова, г-н Станислав Балъков, г-жа Нели Митева, г-н Валентин Бойчев, г-жа Ангелина Милонова и на госпожа Данка Борисова-директор на ОУ „П. Р. Славейков“, гр. Велико Търново.
Благодарна съм и съм горда, че бях Ваша ученичка!
Ивелина Николова, за последен път
в 7 „Б“ клас ОУ „П. Р. Славейков“,
вече кандидат-гимназист
