Първият пламък – стихотворение от Ивайла Крумова

ПЪРВИЯТ ПЛАМЪК

Ти си пламъкът в моите очи,
с теб минават наред седмици, дни.
Ти си всичко, което някога съм искала,
за теб и през ада даже бих преминала.
Виждам милиони звезди,
само като зърна твоите очи.
Усмивката ти ми дава сила в трудните дни!

И сега, и след време,
„Любов“ ще бъде твоето име.
И мисля за нощите омайни,
които се усещаха безкрайни.
Да си говорим така,
сякаш никога не е имало тъга.
Да споделяме мечти и желания,
и да не се страхуваме от признания.

Да си говорим чак до зори,
за всичко, което ни предстои.

Заглавна снимка Pixabay