1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност
На 1 май много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение. Началото е поставено на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници с искане за въвеждане на официален осемчасов работен ден. Три години по-късно учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на 1 май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.
Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците.
И така 1 май е официален празник в много държави по света.
В България първи Топографското дружество, през 1890 г., прави опит да чества 1 май като празник на труда. Но датата е обявена за официален празник чак през 1939 г., а от 1945 г. държавата отбелязва деня с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. След 1989 г. 1 май продължава да е официален и неработен ден, но без задължителните масови прояви.
снимка: https://pixabay.com/
