ИзкуствоЛично творчествоСътворено в час

 Първата любов (eсе)

Красива усмивка и пълни с обич очи – това е всичко, което търся. А аз, аз съм като вас. Ние сме различни хора , а в същото време душите ни са упоени от едно и също. Опият, който все още е легален, който все още въздейства върху всекиго  – наричаме  го Любов.

Единственият източник, който ще използвам , за да се аргументирам в това есе, е моето сърце. А може би, след като го прочетете,  и вашата душа ще усети глада за обичта .

Любовта е тази, която ни кара да ласкаем сутрешното сънено изражение и рошавата коса на любимата си. Тази, която ни казва:  “Не заспивайте скарани!”,  която ни води към топла прегръдка след дълъг ден. А ние? Ние я слушаме. Но дали я чуваме? Все така си мълчим. Защо? Защо заглушаваме стенанията на сърцето си, знаейки, че когато любимият ни си тръгне,  се отваря празнина , която се увеличава, и увеличава… Тръгват си  и пеперудите в стомаха преди среща, и нежното докосване преди целувка по челото. Тръгва си светлината и силно затръшва вратата.

Тази врата не е единствена, разбира се. След първата ще се отворят и много други. Но ние винаги оставяме ключа на първата врата у човека, който… Може би, защото той е този,  помогнал ни да пораснем; този,  който е бил до нас в моментите на тъга и болка, на щастие и успехи. А може би, защото сълзите текат сами при поредния спор, в който си разменяме обидни думи и спираме да се гледаме с топъл блясък, а вътре в нас се развихря страхът да не бъдем сами отново. Дали пък е заради милото докосване или сигурността , която намираме един в друг ?  Отговор е  един – това е първата любов!

По – големите от мен може би няма да бъдат съгласни, но аз смятам, че първата любов е най-истинска, най-красива , най-болезнена, предшественик е на вътрешната война между разума и сърцето. Тя е многоцветна палитра , която с динамиката на талантлив художник обрисува ежедневието ни и създава най-хубавите ни спомени – разходките из парка ръка за ръка, палачинките,  които те чакат готови за закуска, топлото кафе на терасата, онзи таен разговор, който имаме помежду си; малките ни сладки тайни,  които пазим един за друг. Всичко това ни кара да летим,  да летим много високо в облаци от щастие. А когато приключи,  се забиваме безпомощно в земята. Няма ги  целувката за лека нощ и любимото “Обичам те! “. Тръгва си сърцето, подало ръка към нашето.

Ето – затова толкова ценя първата любов. Неповторима е и остава завинаги в сърцето, а в същото време те учи на толкова много и те прави силен. Това е хлябът, от който има нужда душата. Първата любов  е истинска – няма маски, и спомена  за нея пазиш до края на живота си. Неосъзнато търсиш  нещо, което да ти напомня за нея,  в следващите  връзки и сърцето се омайва отново,  уповава  се на намереното.

Обичай  с цялото си сърце, заглуши  гласа на егото си. Показвай  любовта си и бъди верен  на другия! Един ден остават само спомени, душата – студена, а  погледът – празен. Дали спомените са достатъчни, когато душата жадува за най-насъщното?!  Не, любов е необходима, за да запали искрата на щастието.

 

Ивайла Николова, 9 „б“ клас,
СУ „Георги Измирлиев“, Горна Оряховица
Снимки: pixabay

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *