Нещо по-добро след нея (стихотворение)

За пореден път нощта е сива.
Толкова сива, чак боли, убива,
ала морето там се появи,
заливащо брега с вълна красива.
Дали и моята душа ще просветли?
Дали аз пак ще тичам толкова щастлива,
с коси, разрошени от бриз,
премахващ спомена за моята рокля пепелива?
И колко дълго аз ще вярвам,
че пясъкът е просто смелена скала,
която преживяла същата съдба,
като малкото любов останала ни на света?
И звездите бяха горе,
някъде, отвъд небето,
далеч от мен и моето море,
способни да извадят в нас детето,
с чийто поглед на невинност,
да успее да достигне тез милион звезди,
а после да ни каже, че дори нощта да бъде сива,
нещо по-добро след нея винаги ще има.

 

Кристина Койнакова, 9.б клас,
СУ „Георги Измирлиев“, Горна Оряховица

снимки: pixabay