Невъзможното щастие в любовта (есе)

     И питам те какво е любов? Най- важното и красиво чувство за всяко живо същество? Хлябът за човешката душа! Не можеш без любов, жизнено важна ти е, стремиш се към нея. Тя движи човека! Управлява живота ни по най-добрия начин.

Дотук звучи като чисто щастие и радост, нали? Без капка мъка и страдание, ала  уви. Но как, та нали болката е пълната нейна противоположност?!

Е, границата е от стъклена врата и ниско лесно се пропада.

Като река емоцията те залива, а ти, унесен като в сън, не осъзнаваш, че летиш от водопада право в пропастта на агонията и самотата, дори и да сте двама за ръка. Сякаш световете се разчупват, а изглеждало е толкова перфектно всичко. Двете точни парчета от пъзела са разделени. Вече нямат място заедно, щом реалността превзела е тези две вселени. И душата плаче!

Ами да, несправедливо е. Най- истинският катаклизъм, но Александър Пушкин ни напомня, че това е романтизъм. За онези, склонни на такива чувства, необясними от тези, които просто чакат да умрат. Отхвърлени от обществото,  вече нямат място в този свят.

Опитват да избягат заедно в природата, ала не могат, нещо сякаш оковава им краката. Роби на цивилизацията и съдбата – туптят им още заедно сърцата. Онегин и Татяна – две души и една дълбока рана:

Да знаете как е ужасно
в любовна мъка да гориш
и с хладен разум всекичасно
жарта в кръвта си да гасиш.

Изповед-искра  на влюбен мъж в една жена…

А щастието бе възможно и толкоз близко… Но не би!
…………………………………………………………
Обичам ви (защо да лъжа?),
но ме венчаха с друг човек
и вярна ще съм му навек.

Татяна избира дълга,  избира верността. И те са хляб за нашата душа.
Неусетно радостта превръща се в непоправима болка, която счупва любовта  на хиляди парченца стъклени.

 

Кристина Койнакова – 9.б клас,
СУ „Георги Измирлиев“, Горна Оряховица