Лично творчествоМоето училище, моят клас

Лабиринти

Непознатото е необичайно, за някого е може би плашещо, но за мен е мистериозно. Към него се стреми душата. То като магия я привлича.

Срещите с непознатото са тест за смелостта и увереността на човек. В тези неочаквани моменти  получаваме своите житейски уроци. Нали затова е дошла душата тук, на Земята?!

Изпитания, които трябва да преодолеем. Това е пътят на развитието, пътят към съвършенството. За да успеем,  е нужно да преминем през лабиринта на неизвестното. Има толкова много коридори, а само един води до края. Нека изберем коридора на смелостта. Пътят по него е светъл и краят му се вижда. Е, успяхте ли да се измъкнете? Убедена съм, че да! Нищо и никой не може да ни спре да постигнем целта си, стига да сме избрали правилния път.

Пред всеки  има избор – коридора на смелостта и увереността, коридора на бездействието, коридора на агресията или на несигурността…  Спомням си Гъливер от романа на Джонатан Суифт.  Първоначално  той поема по този – на несигурността, но колкото повече върви по него, толкова повече попада в задънени улици, а краят е далеч. Решава да се върне в началото, но този път поема по коридора на смелостта и увереността. Не след дълго героят вече се е измъкнал от лабиринта на неизвестното и спокойно може да опознае културата на едни малки създания- лилипутите.

Любопитство, смелост, мечти… Към духовни простори човек се стреми. Преди време едно петгодишно малко момиченце попадна в същия май лабиринт. Когато зърна голямата група от непознати за него хора, то дори не искаше да се опита да премине, но мечтата му, голямата му мечта –  да облече някоя от онези зашеметяващи рокли и да изрази чувствата си с танц, му даде смелост и то влезе в лабиринта. В следващите шест години непрекъснато се луташе из красивите коридори, осеяни с весели емоции, добри приятели и много научени уроци, но лабиринтът неусетно достигна своя край и момиченцето пое на приключение по следващия лабиринт на живота, който чакаше да бъде решен.

Душата се стреми към предизвикателствата – те са нужни,  за да се усъвършенства.  Сблъскаш се очи в очи с неизвестното. Е, трудно е, но не и непреодолимо, нали?

Десислава Долнооряхова, 9 „б“ клас,
СУ „Георги Измирлиев“, Горна Оряховица
снимки: pixabay

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *