Зорница Кънчева: „Рециклираните отпадъци могат да бъдат използвани като ресурси“

Учениците от 7 „а“ клас от ОУ „Димитър Благоев“ посетиха площадката за сметосъбиране във Велико Търново и се срещнаха с г-жа Зорница Кънчева, която е началник на отдел „Околна среда“ в Община Велико Търново. Трима смели ученици й взеха интервю на интересни теми, като журналистически екип:

Пламенна Русева: Г-жо Кънчева, каква е целта на разделното събиране на отпадъци и за какво ни помага то?
– Отпадъците, освен че са нещо непотребно, те са нещо, което ние сме използвали, преди да изхвърлим. Само че, изхвърляйки въпросния отпадък, той причинява вреда на околната среда. Затова е добре да изхвърляме отпадъците си разделно, за да бъдат те рециклирани и да не замърсяват природата. Рециклираните отпадъци всъщност могат да бъдат използвани и като ресурси, като така ще се създаде нещо ново, което отново ще послужи. Вместо да го изхвърлим някъде в природата и така да я замърсим, то по добре е да го рециклираме, за да стане то, както казах, повторно използваемо – това се нарича кръгова икономика.

Пламенна Русева: А какво става с отпадъка, ако той попадне на неправилно място?
– Той причинява увреждане на околната среда и на живата и неживата природи.

Пламенна Русева: Когато рециклираме даден продукт, като например стъклена бутилка, трябва ли преди това да я измием или напрово да я хвърлим?
– Всъщност не вие я рециклирате, а само я събирате разделно. Да, преди да я хвърлите в контейнера за разделно събиране, е желателно да я измиете.

Пламенна Русева: Г- жо Кънчева, а има ли хартия, която не може да бъде рециклирана?

Да, за съжаление има такава хартия. Хартиите, които не могат да се рециклират, са онези, които са омазнени. Още едни хартии, които не търпят рециклиране, са т. нар. двукомпонентни хартии. Например такива са чашките за кафе. Колкото и да си мислите, че това е хартия и тя ще се рециклира – не няма как и това не е хартия. Това е двукомпонентен материал от хартия и пластмаса, като там няма как да бъдат разделени и пластмасата да се извади от хартията и съответно това отива за депониране и изхвърне.

Пламенна Русева: Ще засегнем и темата за бездомните животни – колко такива засега за регистрирани и колко от тях са в приюти?
– Целта на приюта не е да събира животните, а там те да намерят временен престой за кастрация. По–дълго време там остават болните животни, които не могат да се справят сами и за повече време те стоят там с цел осиновяване. Постоянни живущи животни няма, а капацитетът е 70 места.

Тук интервюто пое още една млада журналистка – Лора Личева.

Лора Личева: Как започнахте да се занимавате с тази си професия, г-жо Кънчева?
– Навремето, когато нямаше Интернет и телефони, всички четяхме книги. Е, тогава прочетох първите си книги на екологична тема и никога няма да забравя, че бяха на един немски ветеринарен лекар – Бенджамин Джимек. Точно тези негови книги ме вдъхновиха да се занимавам с околна среда, диви животни и опазване на природата.

Лора Личева: А какво е чувството пряко да участвате в целия процес по опазване на околната среда?
– Доста емоции има, понякога и доста изхабяващи. Тогава, когато не срещам разбиране от гражданите, които трудно се убеждават от нуждата да спазват определени правила, което си е доста обезкоражаващо, но когато има успех чувствам приятни емоции.

Лора Личева: Г-жо Кънчева, срещате ли трудности при поддръжката на околната среда и гражданите включват ли се активно като доброволци и помощници?
– В тази сфера смея да кажа, че трудностите са много повече от лесните неща. Да, гражданите се включват, макар и малко от тях. Но все пак напоследък има доста повече активни хора.

Лора Личева: Предстоят ли съвместни кампании с училищата по опазването на околната среда?
– Ние откликваме на всяко едно училище, обърнало се към нас. Участваме в кампании по засаждане на дървета, събиране на отпадъци. Всичко е въпрос на организация и от самото училище.

Лора Личева: Последният въпрос от мен, г-жо Кънчева, е дали на територията на Община Велико Търново има предприятия, замърсяващи въздуха и околната среда и какви мерки се вземат по отношение на това?
– Да има такива предприятия, и едно от от тях е близкият до нас „Кроншпан“, който не е единственият замърсител. Специалният орган, който контролира всички предприятия, които замърсяват, не само въздуха, но и почвите, и водите, е Министерството на околната среда и водите. При нарушения то е ведомството, което налага съответните санкции.

Последните минути от интервюто бяха за журналиста Виктор Калицов.

Виктор Калицов: Какви умения и качества трябва да притежава човек, за да работи на пост като вашия?
– Качествата, нужни на човек, не само за тази работа, но и за всяка друга професия, са желание за работата, която вършиш и познания в съответната област.

Виктор Калицов: Добре, г-жо Кънчева, всички ние ежедневно минаваме през градските паркове, които са добре поддържани, но какво трябва да се направи по отношение на озеленяването на терените извън парковете и поддържат ли се те?
– Да, тревните площи не са толкова поддържани, както парковете. При тези площи е необходимо да се обръща внимание на близките живущи, които ги замърсяват и ги превръщат в проблемни. В повечето случаи жителите нямат желание в близост до сградите им да има дървета, понеже те създават проблеми с мазилките, покривите и улуците. Постоянно към нас идват молби за окастряне и изсичане на проблемни дървета. Тези дървета биват умишлено унищожени и затова на определени места виждате, че няма растителност. На други места няма как да има растителност, поради подземна инфраструктура или линейна такава, на която дърветата пречат.

Виктор Калицов: Отново се връщаме на темата за бездомните кучета. Изглежда сякаш Общината не полага особени грижи за тях, след като деца и възрастни биват нахапани , а за съжаление понякога и жестоко убити. Според вас какво трябва да се направи по този проблем в нашата област?

– Проблемът трябва да бъде решен на доста по-високо ниво и да бъде забранено отглеждането на некастрирани кучета. Това е решението на този проблем. В нашата страна все още няма воля за такова законадателно решение  и докато такова няма, ще имаме и бездомни кучета. Хората ги отглеждат неправилно, пускат ги свободно, те се размножават, а нежеланото потомство после се изхвърля.

Виктор Калицов: Последен въпрос от мен  г-жо Кънчева, той е отново е за рециклирането. Трябва ли да рециклираме, колко често да го правим и с какво това ни помага?
– Първо, нека образуваме по-малко отпадъци. Образуваните отпадъци нека събираме разделно, за да увеличим процента на рециклиране, което пък води до намаляване на замърсяването на околната среда. Рециклирането на хартия води до отсичането на по-малко дървета, рециклирането на пластмаса – до преработката на по-малко петрол, а рециклирането на желязо – до изхабяването на по-малко енергоносители и по-малко вредни емисии във въздуха.

Пламенна Русева
Лора Личева
Виктор Калицов
7 „а“ клас, ОУ „Димитър Благоев“