Васил Левски – неговите вечни  послания (есе)

Левски, Апостола, дякон Игнатий, Васил Иванов Кунчев, Дяконът на свободата, а и джингиби, както го наричат османлиите, защото е неуловим… Той е вечен и вълнува, провокира и респектира. Посланията му отвеждат към най-древни и чисто човешки, но едновременно с това и гениални прозрения. По-скоро бих използвала синонима проникновения – за Отечеството с главна буква, защото неговата свобода е наравно с Божествената любов, за разума, движеща сила за хората, за справедливостта и истината, които са от приятели за приятели, но истински такива, за времето и настоящето, които понякога ни сграбчват с кръвожадни лапи, а понякога ни милват гальовно, за законите и законотворците, за овластените, за народа, за вярата в народните сили…:

Нашето драгоценно Oтечество се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

На такива хора дай работата, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.

За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривици, па да се поправим и всички да вървим наедно.

Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

Народе ???? — стр. 115 джобно тефтерче на Левски.

Времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме. – до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.

Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.

На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.

Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.

Посланията на Левски са вечни, защото с тях той предава – своя житейски опит, вярата си,  своите мисли и чувства – за вечни времена. Освен това, Апостолът предава изстраданата мъдрост и съвети за управлението на отечеството, които биха били полезни за сегашната власт на родината ни, за да сме едно цяло, а не стада овци и вълци. Сещам се и за нещо друго по повод нравствените послания на Апостола и сега е моментът да го споделя.

Когато гледам телевизия, виждам, че портретът на Васил Левски стои окачен в кабинетите на премиера, на президента, на министри… Хубаво, но винаги съм се чудила защо е зад столовете им, тоест зад гърба им?! Може би не се е родил още политикът, който да издържа на погледа на тази велика личност. Левски гледа, Левски е национална светиня, Левски е народната съвест и истина. Вероятно това липсва на първите хора в родината ни. Може би пък точно то е клюът към въздигането, към развитието, към общностната култура…

Черното събитие – обесването на Васил Левски, го превръща в мъченик и в светиня. Заловен, унизен, окован, измъчван, той свети на бесилото, предавайки ни посланието, че трябва да се борим към по-доброто за нашата родина и да не се отказваме, колкото и да ни струва това – дори живота, да сме убедени, че смисълът никога не е изгубен.

Величието на радетеля за отечествена свобода не се състои в това, че е бил изоставен, самотен или неразбран, а напротив, съдържа се в това, че е бил заобиколен от достойни, дейни и самопожертвувателни хора, от които се е отличавал най-много със своя гений.

Смятам, че Левски е нравствен критерий за нас като хора, защото е влязъл в огъня на борбата за отечеството, когато то е имало нужда от своите бунтовници – луди глави – в най-тежките мигове. Освен с делата си, той вселенски мъдрец и с неговите послания, защото ни учи на патриотизъм, самоотверженост, истина, братство и равенство, справедливост, честност, смелост, постоянство… Затова името на Васил Левски пишем на един ред с тези на родината, майката, бащата, любимите – на първия ред в съзнанието ни – ние и всяко следващо поколение!

Сияна Савчева, 7 „в“ клас,
СУ „Георги Измирлиев“, Горна Оряховица

снимка: Интернет