Библиотекарят Петя Иванова: „Важно е да разспространяваме делото на светите братя Кирил и Методий“
Днес посетих библиотеката на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ по случай 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методи, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Там разговарях с библиотекарката Петя Иванова, която разказа за своята професия и за празника, който честваме.
– Г-жо Иванова, разкажете, моля Ви, за своята професия.
– За професията на библиотекаря смятам, че тя е като всяка друга професия – един вид Господно служение. Това според мен е възможност да бъдеш полезен по най-различни начини на всички онези, които идват в библиотеката и искат да научат или да разберат нови неща. Работата не е само да дадеш на човека книга, изисква се да се консултираш с него, да го питаш какво търси и така той да остане доволен.
– А от колко време сте библиотекар?
– Тази възможност – да работя към Университетската библиотека, ми се откри преди 14 години. Започнах през декември 2009 г.
Първоначално учех във Великотърновския университет библиотечно-информационни дейности. В този период се запознах и със своя бъдещ съпруг. Тогава той учеше теология. Чрез общуването ми с него ми стана интересно и любопитно да чета в библиотеката. Идвах тук и тогава се запознах с вече бившата библиотекарка, която към онзи момент работеше в тази библиотека. Тя ми предложи да започна работа при нея, да й помагам. Дотогава нямах нагласа да ставам библиотекар, а просто исках да помагам. След няколко години й се откри възможността да пътува до Великобритания, където е и към момента, а по нейно предложение аз поех нейната работа тук, вече толкова години, за което съм й много благодарна.
– Г-жо Иванова, понеже това интервю е посветено на 24 май, каква е същността на този празник според Вас?
– Не съм сигурна кои са най-точните думи, с които бих могла да опиша същността на празника. Този празник, както знаем, е един от най-българските, един от най-дълбоко смислените празници. Това е празник, който, без да пресилвам, разтуптява сърцата ни като българи и български народ. Чрез него се продължава делото на светите солунски братя Кирил и Методий, както и развитието на славянската писменост и култура. Тези хора са успели да ,,подарят” езика ни в писмен вид, ако мога да кажа така. Този ,,подарък” е възможността да пишем на нашия език. Кирил и Методий са превеждали множество богослужебни, а и не само такива, текстове и книги, включително дори и Библията. Поради всичко това се затруднявам да опиша цялата същност на 24 май. Силно се надявам всеки един от нас да разпространява тяхното дело и в наши дни.
– Вие имате поглед върху четенето на студентите. Четат ли те и какво четат?
– В нашето време всички ние разполагаме с твърде много информация. В цялото море от информация, потребна и непотребна, понякога човек се лута и се затруднява да открие кое е същностното, истинското и полезното за него. Смятам, че от време на време си мислим, че всичко ни е едва ли не на един клик разстояние и няма нужда да полагаме старанието, което иначе бихме положили. Колкото до студентите – да, те посещават библиотеката и четат, въпреки цялата всеобхватност на интернет, с която те разполагат. Четат това, което учат и това, което им трябва в областта на теологията, историята, църковните изкуства, старобългаристиката, които до голяма част са и свързани по между си науки.
– А кои са лесните и кои трудните неща във вашата професия?
– Запомнила съм една хубава мисъл, която казва, че ако обичаш това, което работиш, то ти няма да имаш нито един работен ден в живота си. Тъй като аз обичам своята професия, не знам кои неща в нея бих могла да посоча за трудни. За мен професията ми е благословия. Имам възможността да бъда и да работя тук, което смятам за мое призвание. За мен е радост да служа и да бъда от полза на другите. Понякога в тази професия има предизвикателства.
Виктор Калицов,
7 „а“ клас,
ОУ „Димитър Благоев“
