Изкуството в мен

Изкуството в мен…една безкрайна вселена.

Да пресъздадеш цялото си изкуство, което методично и последователно колекционираш през целия си творчески етап на съзряване, само с една единствена рисунка е равностойно на това да създадеш най-вълнуващия разказ само с една дума. Нима е възможно!? – та съзнанието на твореца прелива от хиляди идеи, така както човек борави ежедневно със стотици думи. Как се отсява най-правилното от най-доброто? Мъчително решение, което е съпътствано от милион и едно колебания в търсене на идеалната провокация над самия себе си.

Започнах с въпроса: Какво е изкуството за мен? Осъзнах, че за мен изкуството е една изкривена реалност, в която обичам често да се отбивам, за да си почина. Изкривена през призмата на собствените ми възгледи, възприятия, емоции и състояния…умножени по безкрайност в търсене на място за себеизразяване. Дали картина или детайл от нея, дали акорд или нечий стих, човек отдаден на изкуството е способен да се вдъхнови от всичко. Не случайно и аз в своя модел имах своите вътрешни борби. Всяко изкуство в мен говореше на различен език и търсеше начин да надделее. Не успях да устоя на изкушението да не дам шанс, както на музиката във вид на цигулка, вмъкната като апликация, повтаряйки формите на женското тяло, така и на живописта, провокирана от реализма на Да Винчи. Мона Лиза загадъчно опонира на сюрреализма на Салвадор Дали, представен във вид на дамска чанта с неговия прословут часовник-символ на изтичащото ни време. И не на последно място идва и изкуството, за което вече пета година изучавам в часовете по дизайн на облекло. Изкуството да бъдеш дизайнер е показано в проектирания от мен модел чрез детайлите като шевна машина, шивашки метър и задължителната ножица.

Моделът представлява вталена рокля със странично изрязани елементи, които са обкантени със златни ширити, създаващи илюзията за декоративна барокова рамка около изображението на Мона Лиза. На главата е поставена шапка с широка периферия с формата на художествена палитра, а в ръцете си държи чанта, която умело се трансформира във връхна дреха за практичен завършек на тоалета. На гърба е изобразен музикален инструмент цигулка, като изборът е инспириран от търсенето на подходяща форма подчертаваща естествените женски извивки на тялото.

Материите за изработка на модела са с разнородна текстура – дантела, кожа, вълна, мрежа, трико…, като така правят асоциация с изразните средства, използвани в различните видове изкуства.

С модела си искам да подскажа, че човекът на изкуството най-често е симбиоза от много изкуства. Талантът рядко е изолиран само в един. Поставяйки му граници, единствено бихме го ограничили да се разгърне напълно.