Лично творчество

Изгубена в лабиринта

Маргарита Йовчева

Здравейте! Казвам се Маргарита Йовчева. Ученичка съм в 5. А клас в ОУ „Димитър Благоев“.
Обичам литературата, обичам да чета. Обичам фантастиката. Имам намерение на напиша книга с фантастични разкази. Това вече е третата приказка от книгата, в която ще ви разкажа за приключенията на Милена и се радвам, че мога да я споделя с вас.
Приятно четене!

Кралят нямал търпение да й даде последното изпитание с надеждата, че точно него Милена нямала да изпълни. Но въпреки това свое желание той ѝ подарил втория подарък – фенер.
Милена била щастлива, че скоро ще види семейството си. Когато кралят дошъл, Милена го попитала:
– Какво е последното ми изпитание ?
– Последното ти изпитание е лабиринта, Милена! – отговорил ѝ кралят.
– Какъв лабиринт ? – попитала го Милена.
– Лабиринтът, през който ще трябва да минеш, но важното условие тук е да го минеш, преди да изгрее слънцето – казал ѝ кралят.
Кралят използвал магията си и ги пренесъл пред лабиринта. Пожелал ѝ късмет за преминаването на изпитанието, след което изчезнал, без да даде повече информация. Милена вече нямала търпение да влезе, но видяла табела, на която пишело „Само  смела и чиста душа ще може да мине този лабиринт!“
Девойката се уплашила, но влязла в него. Там било тъмно, гъстите храсти навявали страх и студена пот се стекла по гърба красивото й тяло. Тръгнала с леки стъпки напред, без да знае дали това е вярната посока, или не, и какво я очаквало там.
Кралят не бил споменал, че този лабиринт откривал и се сблъсквал със страховете на хората. Милена вървяла, вървяла спокойно и – хоп, ето че я очаквала първата ѝ ,,изненада”. По-скоро първият ѝ страх – както тя разбрала по-късно – ПАЯК. От страх тя затворила очите си и не можела да ги отвори, за нея нямало нищо по-гадно от тези мъхести, многокраки същества. Първата й мисъл била, че това е краят на нейното изпитание, че тя нямала да се справи до изгрев слънце и ще остане тук завинаги. Малки студени сълзи се стекоха по бузите ѝ, но в следващия момент тя се съвзела, представила си паяка като клоун на ролери, на който краката се преплитали и разкрачвали на разни страни. От дъното на гърлото тя усетила някакво гъделичкане и се разсмяла толкова силно, че сега сълзите ѝ капели от смях. Тя отворила очите си и видяла, че паякът клоун изчезнал като облак и се изпарил в лабиринта. Милена се успокоила, избърсала сълзите от смях и продължила напред. Докато вървяла, си мислила, че щом паякът било първото ѝ изпитание в този лабиринт, значи я очаквало нещо още по-страшно. През главата веднага ѝ изплували нещата, от които тя се страхувала.
И докато мислила, чула някакви звуци. Не можела да разбере откъде са и на кого принадлежаха. Вървяла забързано напред, постоянно обръщайки се на всички страни и изведнъж замръзнала. Пред нея, от гъстите храсти на лабиринта, изпълзяла една огромна, мокра със светещи като огън очи ЗМИЯ.
Тя изсъскала и Милена паднала по гръб, без да могла да се помръдне или да направи каквото и да било движение. Докато падала, от джоба ѝ се изтърколило фенерчето, което ѝ подарил кралят. Без да се колебае повече, Милена включила фенера и той заблестял толкова ярко и силно, сякаш една звезда се е спуснала от небето и озарила целия лабиринт. Милена насочила светлина към ЗМИЯТА и я заслепила. ЗМИЯТА се замятала наляво и надясно като опарена. Милена се изправила и хукнала да бяга и въпреки че не виждала ЗМИЯТА, я следвала уверено. В този миг от небето се спуснала огнено-червена светлина и сграбчила „бедната“ ЗМИЯ. Милена успяла само да види крайчеца на тази светлина – това била птицата Феникс, която я дарила със своето перце. За пореден път тя била спасена и минала поредното изпитание.
На Милена вече не ѝ останали сили, но в далечината, зад големите планини, започнало да изгрява слънцето, затова тя забързала крачката си в предкусване на следващото изпитание. Тя си мислила, че трябва да го открие и да го премине, колкото се може по-бързо, иначе… Но ето че в далечината на лабиринта тя видяла изход, зарадвала се и побягнала. Тя била толкова щастлива, че всичко е приключило, че не усетила под краката си вода. Като опарена Милена подскочила и се върнала с няколко крачки назад – това се оказало нейният трети страх – ВОДАТА.
– Край, това беше, няма да успея – плачейки, казала си тя.
За нея слънцето изгрявало толкова бързо, че нямало време да си мисли как ще премине това изпитание. Тя се съвзела, избърсала сълзите и се огледала – върху водата плували някакви  гъби, приличащи на възглавнички. Предпазливо тя стъпила върху едната от тях, залюляла се, но не паднала. Тогава тя заподскачала върху гъбките като на малки пружинки. Точно когато тя скочила на последната гъба, изгряло слънцето. Тя спряла със затаено дихание, защото все още била в лабиринта и не разбирала дали е успяла, или не.
И ето – пред нея се изправил кралят, той ѝ подал ръка и без да заговорил излишно, махнал с ръкава на своята мантия и я завъртял, сякаш беше попаднала в някакъв смерч. Милена затворила очи, а когато ги отворила, видяла, че се намирала в стаята си, на втория етаж, в синята и уютна къщичка, с малкия, ухаещ на люляк, двор.

Автор: Маргарита Йовчева – 5. А клас
ОУ „Димитър Благоев“, гр. В. Търново

Прочете още от Маргарита:

Тайната на вълшебната гора

Интересните приключения на Милена

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *