В един пролетен ден

В един пролетен ден,

разхождайки се, аз те срещнах.

 

Ти изпъкваше като диамант.

Лицето ти беше като Слънце –

меко, топло и златно.

 

Щом очите ми те зърнаха,

изведнъж камбаните на кокичетата

започнаха да бият,

лалетата се отвориха,

а зюмбюлите зазвъняха.

 

Сърцето ми започна да препуска,

защото то отдавна ти принадлежеше.

През ума ми минаха хиляди мечти за мен и теб.

 

Обаче краката ми не можеха да помръднат

от страх, от страх,

че може би ти не ме обичаш.

 

Но няма какво да спре любовта, дори страхът.

И воден от силата на обичта,

аз прекарах най-хубавия ден в живота си.

 

Никола Николаев Николов

Ⅶ клас, литературен клуб „Пегас/чета/“, ОДК – гр. Стражица

Сн. Pixabay