Теодора Нгуен: „Доброволчеството ме научи да говоря пред хората, да бъда добър мениджър“

Аз съм Пламенна Русева от 7А клас и съм част от Ученическия съвет на ОУ „Д. Благоев“. Представям Ви новия гост в инициативата ни „Пътят към успеха – всичко започва от училище!“  –  Теодора Нгуен. Тя е завършила през 2005 г. и прие да гостува на седмокласниците. Вълнуваща бе срещата й с началния й учител госпожа Теменужка Георгиева, която си спомни случки с Теодора  и разказа каква е била като ученичка. За годините, прекарани в училището ни, за любимите си предмети и учители, за приятелите си, доброволчеството в БЧК, колко езици знае и за началото на интересния си житейски път – с тези думи гостенката започна представянето си. Езикова гимназия, Нов Български университет, Институт за политически науки, Университета в Лиеж, стажове в Кения, Лисабон и Брюксел, студентски бригади, работа в Европейската мрежа за Централна Африка и застъпничество на правата на човека и демокрацията – животът на Теодора е вълнуващ, но и изпълнен с много упорит труд. След многобройните въпроси към нея, тя даде съвет на седмокласниците – вярвайте в себе си, обичайте семейството си, учете езици и отстоявайте правата си!  След срещата Теодора бе много мила и отговори на няколко мои въпроса.

– Г-жо Нгуен, кои са вашите модели за подражание и ментори?
– Определено майка ми – тя е мой модел за подражание!
– Ако можете да наложите едно правило, което всички трябва да спазват, кое би било то?
– Не е точно правило, но това което искам да кажа е, че всеки трябва да се бори да защитава правата си.
– Каква е Вашата дефиниция за упорита работа?
– Да си честен към себе си.
– Какво е нещото, което е популярно сега, и което Ви дразни?
– Всички да са забити в телефоните си, да са в социалните медии.
– Какъв навик искате да съживите от миналото?
–  Може би да спортувам повече.
– Какво е нещото, което сте правили като дете, и което искате да можете все още да правите?
– Аз го правя – все още правата и равенството между хората ме вълнуват, както в детството ми, в  тинейджърсвото ми, а в момента е професията ми.
– Името Ви означава ли нещо?
– Теодора означава божи дар, дар от Господ.
– Има ли някаква приказка или филм, който Ви напомня за собствения Ви живот?
– Не, не бих оприличила филм или приказка с живота си, всеки живот е много различен и много уникален.
– Кое е най-ценното нещо в живота Ви?
– Семейството ми.
– Какъв спомен от детството имате, който винаги Ви кара да се усмихнете?
– Имам спомен от „Димитър Благоев“, когато не спечелих едно спортно състезание, но всички знаеха, че трябваше да го спечеля. Тогава класната ми Агрипина Георгиева видя, че много се разстроих и дойде и ми каза: „Теодора, така стана, всички знаем, че можеше да си първа, но не е хубаво винаги всички емоции да си ги показваме“. И това го запомних занапред, тъй като съм много емоционална и започнах малко повече да внимавам какви емоции показвам и какви  не показвам, тъй като слабостите се използват срещу нас понякога.
– Бихте ли предпочели да имате милион долара и да живеете на място, което мразите, или се борите за мястото на мечтите Ви?
– Второто, разбира се, няма и да коментирам първото.
– Как бихте искали да бъдете запомнени от хората, когато вече не сте тук? Какво бихте искали да казват за Вас?
– Малко ми е рано да мисля за тези неща, но може бих искала да ме запомнят като човек, който се опитва винаги да бъде честен със себе си и другите и да защитава това, в което вярва наистина, а не в това което всички искат да бъдат.
– Кой е бил Вашият любим предмет?
– Обичах часовете по музика и физическо възпитание и часа на класа. Понеже в часа на класа идваха различни хора, които говореха за различни неща – като доброволците от Български червен кръст например.
– Смятате ли че доброволчеството и работата в младежки организации допринасят за развитието на младите хора?
– Да, определено. Работата, която имам в момента, се дължи на образованието, което съм получила след това. Доброволчеството ми даде основата на това да мога да говоря пред хората, да презентирам, да бъда добър координатор, да бъда добър мениджър. Това научих най-много през доброволческите ми години.
– Липсва ли Ви България?
– Да липсва ми, но аз си идвам често за по месец-два.
Пламенна Русева от 7А клас, ОУ „Д. Благоев“