Здравейте! Казвам се Маргарита Йовчева. Ученичка съм в 5. А клас в ОУ „Димитър Благоев“.
Обичам литературата, обичам да чета. Обичам фантастиката. Имам намерение на напиша книга с фантастични разкази. Днес споделям с вас втората глава от книгата. Приятно четене!

(Продължение)

Милена била готова да чуе и второто си изпитание. Тогава кралят ѝ казал:
– Второто ти изпитание е да ми приготвиш лечебна отвара със специални ингредиенти – това са музикален прашец, перце от птица феникс, плод от вълшебното дърво и вода от езерото на желанията.
Милена бе погледнала с голямо учудване, защото за пръв път чувала за такива съставки. След това тя реши да го пита:
– Откъде да взема всички тези неща?       
– От вълшебната гора. Вълшебна е, защото крие в себе си чудеса – вълшебни животни и птици, растения и цветя. Тя е загадъчна и тайнствена, опасна и непредсказуема, само най-смелите и чисти по душа хора могат да влязат в нея – казал бил кралят.      
– А как да попадна там? – попитала го Милена.
– С пръстена, който ти дадох за първото изпитание. Просто си сложи пръстена и си представи мястото, на което желаеш от душа и сърце да се озовеш – казал ѝ кралят.
Тя си сложила пръстена, представила си гората и се озовала пред нея. Там я били посрещнали високи и гъсти дървета. Страшна тишина се надвесила над гората, чувало се само тихият вой на вятъра. Милена стоеше пред тази вълшебна гора, сякаш бе замръзнала, вече не разбирала къде е небето и земята – навсякъде всичко било мъгла.
Но изведнъж се възцарила тишина и сред дърветата се показали слънчеви лъчи, които осветили пътя пред нея. Тя тръгнала да търси първия продукт за отварата, който представлявал музикален прашец. Милена поела напред, като изведнъж чула много силен вик.
– Стоооой!!! Стоооой!!!
Момичето се огледало и видяло малки човечета, досущ като джуджета.
– Кои сте вие? – питала ги младата госпожица.
– Ние сме гоблини! Ние сме гоблини! – повторили те.
Милена вежливо ги попитала дали знаят къде се намира музикалният прашец. Гоблините ѝ отвърнали, че е при тях, но за да го получи, трябва да отгатне една гатанка. Милена за момент се зачудила, но след миг им казала, че няма какво да губи и че ще се пробва да отгатне гатанката.
–  Какво е винаги пред нас, но не може да се види?   
Милена имала три опита. Първият ѝ опит бил нос. Малките гобленчета злобно си потърквали ръцете от неуспешния опит на Милена, но в следващия момент тя отговорила:
– БЪДЕЩЕТО!!!! Това е бъдещето, то винаги е пред нас, но ние не го виждаме! – радостно извикала Милена и скочила с два крака във въздуха.
Гобленчетата нямали друг вариант, тъй като младата девойка познала отговора на гатанката, и ѝ връчили музикалния прашец.
Щастлива, тя заподскачала да търси следващия ингредиент – перо от птица феникс. Къде ли ще трябва да отиде, за да я намери тази Птица?! Какво ли ще иска тя за своето перце, дали ще се справи – това бяха мислите в главата на Милена.
И изведнъж мислите ѝ спря някакъв странен звук. Тя се бе изплашила и почнала да бяга. Докато бягала, видяла огромно поле и се скрила зад едни дървета. Изведнъж ѝ се сторило, че поляната горяла. Сред клоните тя забелязала някаква вълшебна птица, която размахвала огнените си крила. „Това ли е птицата, която търся?“ – си помислила Милена. Но нея я било страх да излезе, затова си останала на мястото, чакайки подходящия момент. Едно перце се откъснало и полетяло към земята. Милена бързо се навела и го прибрала в платнената си торбичка. Доволна от случилото се, тя бързо побягнала далеч от това място.
Следващото нещо, което тя трябвало да открие, било плод от вълшебното дърво, което се намирало на висок хълм. Когато стигнала до хълма, се стъписала от видяното, защото не знаела как да се изкачи нагоре. Хълмът бил толкова висок, а пътят минавал по края на пропастта, Милена се обляла в студена пот, но все пак събрала сили и тръгнала по тесния път, водещ към хълма.  
Качвала се три дни и три нощи, сякаш нямало край този път. Понякога ѝ се сторвало, че обикаляла на едно и също място. Но все пак го изкачила. Видяла едно старо, огромно дърво, на което висяло един плод, който светел като малка звезда на нощното небе. А под дървото спяло драконче, което пазело вълшебния плод. Милена се замислила как ще мине покрай него, без да го събуди и как ще откъсне този плод от дървото. Но в този момент дракончето надушило момичето, заръмжало, отворило очите си и се доближило бавно до нея.
– Какво правиш тук?! – почти изкрещяло дракончето.
– Ами, ами… – затреперил гласът на Милена – трябва ми този вълшебен плод, да направя отвара на краля, за да мога да се върна вкъщи – почти плачейки отговори тя.
Дракончето я погледнало и ѝ казало:       
– Ако ми помогнеш да извадя този трън от лапата, ще ти помогна и аз на теб.
Милена се доближила до дракончето, навела се и видяла, че от лапичката му стърчал един немалък трън. Седнала до него, погалила го и запяла своята любима детска песничка. Дракончето се гушнало в нея, успокоило се и в същия момент Милена дръпнала тръна и го извадила.
Доволен от това, че болката спряла, дракончето разперило крилата си и полетяло високо в небето. Милена гледала как дракончето се скрило из между облаците и си помисла, че си е тръгнало и няма да  изпълни обещанието си. Но като остра стрела, изстреляна от облаците, дракончето се спуснало, държейки вълшебния плод. Подало го на Милена и казало:
– Доброто трябва да се отплаща с добро! Ето ти плода.
– Благодаря ти, мило драконче!
– Качвай се, ще те отведа, където поискаш.
– Знаеш ли къде се намира езерото на желанията – бързо отсякла Милена – там е последната ми спирка!
Дракончето я качило на гърба си и казало:
– Дръж се здравоо! – И се впуснало заедно с девойката в небето.
Двамата летели високо в небето. Отгоре гледката била прекрасна, Милена се оглеждала и се наслаждавала на този прекрасен момент. Последният ингредиент за отварата била водата от езерото на желанията. То се намирало по средата на вълшебната гора. Дракончето се приземило, пожелало успех, сбогувало се с Милена и се върнало на хълма.     Като видяла езерото, Милена се възхитила от неговата красота. Водата била толкова чиста и прозрачна, че приличала на огледало. Милена погледнала в него и видяла своето отражение като прекрасна млада жена, висока, с дълги червени коси и големи зелени очи. Тя толкова дълго се оглеждала във водата, че забравила за какво е там. Осветила се по една време и се огледала в какво може да набере водата от езерото. Наоколо растели прекрасни вълшебни цветя, които приличали много на водни лилии. Тя откъснала една водна лилия, сгънала я в конус и набрала в нея водата.
– Това е! Успях! Да! – си каза Милена на себе си.
Така Милена успяла да вземе всички ингредиенти, които ѝ били необходими за отварата. След това се върнала в Утопия при краля.
Учуден от това, че тя отново успяла да се справи, кралят я попитал:
– Откри ли всичките ингредиенти? 
– Да – отговорила му Милена.
– Ти си много смела! Сега с тази отвара аз ще имам сила и ще стана още по-могъщ, ще мога да се възраждам като птица феникс, ще мога да летя високо в небето и ще мога да разбирам всички животни и растения от вълшебната гора. Всички нейни тайни ще бъдат мои.

Следва продължение…
Очаквайте част 3.

Маргарита Йовчева – 5. А клас
ОУ „Димитър Благоев“, гр. В. Търново

Прочетете отново част първа от романа:

Интересните приключения на Милена