Музеят във Велико Търново се гордее с лични вещи на Васил Левски

Лични вещи на Апостола на свободата Васил Левски, притежава Регионалният исторически музей. Тези експонати са изключително ценни, защото са били докосвани от неговата ръка. И това са дяконският орар, който Левски е използвал между 1858 и 1861 г., два печата на Българския революционен централен комитет, една снимка на Апостола с автограф и част от чергата, с която той се е завивал, докато се е укривал в къщата на Мария Караминкова.
Някои от тези вещи са попаднали в музея случайно, други – след дълги години търсене. Но всички те са дарени на музея и са част от експозицията на „Възраждане и Учредително събрание”.

ДЯКОНСКИЯТ ОРАР

Благодарение на бившия уредник в Регионалния исторически музей Тянка Минчева, ние притежаваме дяконският орар. (Орарът е дълга и тясна лента от плат, която дяконите носят на лявото си рамо. Задължителен е при извършването на богослужение.) През 1985 г. тя попаднала случайно на този орар в един църковен магазин в София. Орарът е дълъг 4,30 метра, широк е 10,5 см. Изтъкан е предимно в жълто и е украсен с растителни орнаменти. Те са в лилаво и зелено и представляват букети с цветя. Между тях има кръстове, изработени от сърма. Цветя има и в двата края на колана. Те са избродирани върху тъмночервено кадифе със сърма. Орарът завършва и в двата края с ресни от сърма.

ДВАТА ПЕЧАТА НА БРЦК

Двата печата на Българския революционен комитет са били изработени по поръчка на Васил Левски. Според историческите сведения самият той е проектирал печатите и е нарисувал лъвчето с корона. Затова, когато видял първия печат вече готов, попитал къде е короната и тази грешка е била изправена при изработката на втория печат. Така лъвът присъства и в двата печата. И в двата е обърнат надясно.
Може би ще се зачудите как така Апостола, който се е борил за свята и чиста република, е настоявал за този монархически символ. Но всъщност короната винаги е била първо символ на държавността, а лъвът – белег за храброст.
Отново Тянка Минчева е героят в тази история, защото тя след дълги проучвания успяла да установи, че двете ценни вещи се намират в личната колекция на търновеца Петър Аладжов, емигрант в Мюнхен. През 2000 г., когато Търново чества 120 г. от освобождението си и 160 г. от рождението на Апостола, Петър Аладжов дари двата печата на старата столица. Тогава той отказал да разкаже на нашите специалисти откъде има тези експонати. Малко по-късно обаче г-н Аладжов признал пред Тянка Минчева, че е откупил двата печата от сина на българския министър Васил Радославов.

ЧАСТ ОТ ЧЕРГА

В Регионалния исторически музей се съхранява и една част от чергата, с която Васил Левски се е завивал, когато се е криел в къщата на Мария Караминкова. Тази част от чергата е била ползвана като завивка и от други революционери и съратници на Апостола, но тя остава в историята като вещ, докосвана от неговите ръце. Отрязъкът от чергата, който музеят е съхранил, е постъпил във фонда му през 60-те г. на миналия век. Фактите и чергата са откритие на Тодорка Драганова, също бивш уредник в музея.
Синът на Мария Христо Караминков е участник в Априлското въстание и Дряновската епопея, така че изобщо не е случайно, че тя е укривала революционерите в къщата си на ул. „Гурко”. В тази къща имало една стая с голям долап. През него се излизало на тавана, където било скривалището, а от там пък имало изход към горната улица.

СНИМКАТА С АВТОГРАФ НА ЛЕВСКИ

Може би най-интересната реликва си остава снимката, която е с автограф от Левски. Апостола подарил своята фотография на Сава Пенев, член на Търновския революционен комитет и един от малцината оживели Ботеви четници. Престоява в Търновския затвор заедно с Никола Обретенов и Захари Стоянов, после е помилван и заточен в Диарбекир. След Освобождението се завръща в България и се установява в Свищов.
Именно там проф. Димитър Овчаров, бащата на археолога Николай Овчаров, открива безценната снимка.
„В ЗНАК НА ПРИЯТЕЛСТВО ПОДАРЯВАМ НА Г-Н САВА ПЕНЕВ В ЛЕТО 1870”. Това пише на гърба на снимката. Следва подписът на Левски и псевдонима, с който тогава се е подвизавал Аслан Дервишоглу.
Точно по тази фотография, която търновският музей съхранява, някога са го издирвали турците.