Моят Левски

Родината ни е поробена,
земята във която сме
израснали-отровена.
И ний вървим
по пътища познати,
но чувстваме се
като в чуждий сън.

И ако аз и ти не се заемем
врагът ни вреден да сломим,
то кой ли друг ще мож покаже,
че ний не се боим.

Защото  сме народ велик
със подвизи безброй и няма,
глави снишили без покой,
да тънем, тънем само…

Нима си мислиш че и Левски
си би снишил глава?
Във нас е вложил
свойта вяра!
А ние – българския род,
ще борим и ще победим
кошмара!

Симона Цолова 8а клас
снимки: интернет