Моят Левски
18 юли 1837 година – на тази дата в Карлово се ражда Васил Иванов Кунчев – познат ни още като Васил Левски. Той е идеолог и създател на българската национална революция. Човек, изпълнен с доброта и знания, човек – символ на човеколюбието и човек с желание за борбеност. Левски – „Апостола на свободата“! За него могат да се кажат много и различни неща, но колкото и да говорим – Левски е един и неповторим! Българин, който тачи своята родина, пази народа и не се предава. Името му се е превърнало в символ на саможертвеност и родолюбие.
Васил Левски е от огромно значение за всички българи – училища, читалища, улици, паметници, площади, учреждения, села и градове носят неговото име. Когато чуем история, свързана с Апостола на свободата, в главата на всеки българин изниква един образ и подвизи, на които малки и големи се възхищават – дори и малките деца знаят за лъвския скок…
За съжаление, в днешно време има и хора, които се срамуват да се нарекат българи, забравят многовековното минало на България, забравят величието, забравят и болката! Моля Ви – нека не забравяме Дякона. Имаме безброй причини, за да се наречем горди българи и негови наследници.
А какъв е Моят Левски?
Моят Левски е не по-различен от Левски на другите. Апостола не се описва като онзи светец, когото познаваме от превърналите се едва ли не в икони по стените портрети. Дякона за мен е човек от плът и кръв – силен и смел мъж, който иска да бъде свободен, но все пак си остава човек със своите недостатъци, колебания, с престъпленията, в които е обвиняван, и с грешките, които според някои е допуснал.
Моят Левски е легендарна личност в националната ни история и друг като него – няма!
Моят Левски е един борбен човек и човек, равен на него – няма!
В моето сърце винаги ще има място за благодарност и преклонение към него. Моят Васил Левски не се различава от този на всички други българи, защото именно това, че Левски ни сплотява приживе и след смъртта си, е едно от най-забележителните му качества.
Съхраняването на българщината за поколенията е важно за развитието на нашата държава. Заветите, саможертвите, стремежите на българите през многовековната ни история трябва да бъдат съхранени от нас – съвременниците, и да бъдат предадени на нашите деца.
Затова не трябва да забравяме една от най-светлите личности на България! Трябва да пазим миналото си, защото Васил Левски за нас –българите, е велик човек, оставил ни завети, които и до ден днешен се предават от поколение на поколение.
Днес почитаме паметта на Левски, за да си напомним, че той е още жив и че неговите дела, живот и смърт не са напразни, и да си дадем сметка за бъдещето на нашата страна, което зависи единствено от нас. Неслучайно Дякона е изрекъл думите: „Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.“
СВОБОДА – това е идеалът, с който го свързваме, това, от което се нуждаем… в което вярваме.
19 февруари… Трагична дата за всички българи. Прекланяме се пред паметника на Апостола и се гордеем с подвизите, които е направил. Колкото думи да изговорим, колкото цветя да поднесем, колкото и паметници да направим, пак няма да можем да отдадем заслужената почит. Той е жив и споменът за него обединява всички нас в едно. Майка България застава на колене пред най-скъпия си син, задавена от сълзи и от гордост…
Поклон пред паметта на Апостола!
Преслава Станева, ПГСАГ „Ангел Попов“, 8 д клас
