Моят Левски
Кой е моят Левски? Дали не е мъжът, носил българското име Васил Иванов Кунчев? Или духовникът с прозвището дякон Игнатий? А дали не е Апостола на свободата? Нима един човек може да носи тъй много и различни имена, и пак да бъде познат на всекиго с едно дело?
Българският национален деец и герой Васил Левски е добре позната личност на всеки човек. Идеологията му е изпреварила времето и умовете на 19 век и е актуална и днес. Историята му е крайно впечатляваща и всеки детайл в нея, звучи предопределено. Днес неговото име носят училища, улици и културни паметници из цялата страна, възпламеняващи спомена за силния му дух.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли през далечната 1837 година, в къщата на бедно семейство. Баща му умрял рано и върху 14 годишният Васил паднала отговорността да помага в изхранването на семейството . Под детския поглед на малкото момче се криел буден и жаден за велики дела взор, но в онзи миг този поглед срещнал и горчивата реалност.
Дякон Игнатий приема монашеството на 7 декември 1858 година и е ръкоположен в Сопотският манастир ,,Свети Спас“. Обичта на Игнатий към Бог била непреклонна, но манастирът „бил тесен“ за неговата душа. Трескаво търсейки своя път той осъзнава, че „ свободата не ще молитва“.
Левски постъпва в легията на Раковски през 1867 година, където се запознава с бунтовните среди на българската емиграция и осъзнава глобалността на проблема робство. Душата му страда от мъките на бедния му народ, духът му се бунтува и търси пътя към свободата. Заради своята ловкост и храброст, той получил прозвището Левски. Взема и участие във втората легия на Раковски, още повече осъзнал своята мисия в живота- борбата за национална независимост.
През 1868 година Комитата изгражда широка нелегална комитетска мрежа, обхващаща цялата територия на България и готвеща национален бунт. Замисълът на Комитата бил гениален и крайно различен от тези на съвременниците му. Обикалял и чрез своето слово будел у душите на поробените българи, жаждата да търсят справедливост чрез участие в неговият план.
Джингиби не използва истинската си самоличност, защото бива преследван от турските власти по време на своите походи. Народът рано съзрява светлият му дух и върховна идея и започва да го укрива по домове и манастири. „Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово…“Уловил безпогрешно духа на своето време, Джингиби неуморно подготвял народа за свободата, сам вървейки към Голгота.
Апостолът бива заловен в Къкринското Ханче през печалната за нас 1872 година. „ Окован и кървав, във тъмница ръгнат, Апостолът беше на мъки подвъргнат ужасни…Смъртта беше близо, но страхът далеч. И той не прошушна предателска реч“ . Краят идва на 18 февруари. Като Христос на кръста турците умъртвиха тялото на Апостола, но душата му остана непокътната и вечна!
Моят Левски е събирателен образ на Васил Иванов Кунчев, отец Игнатий, Левски, Комита, Джингиби и Апостола на свободата. Те са един и същ човек с различни имена, зад които се крие един баща. Баща оставил наследство в думите ,,чиста и свята република“. Моят Левски вдъхновява, той е пример за мен и моето поколение, като личност достойна за поклон, общо гордостно прието наше притежание, което ни сплотява не като общност, а като народ, чиято история живее.
Теодора Лесичкова от 9 д клас ПМГ „Васил Друмев“
