Моят Левски

Левски – гордостта на народа си; на народа ми! Всеки, бивал българин или не, трябва да знае за него, за делата и подвизите му! Герой; смел войн водил борби за свободата на родината си, сякаш се бори за собствения си живот. Борби, водещи до славната му смърт, но и до славния му живот след смъртта. Човекът, заради който ние всички, които умеем да четем тоз славен български език, сега сме свободни да го четем.

Моят Левски- баща ми. Аз, оценила присъствието му в живота ми, осъзнавам, че не съм сама. Аз минавам смело през препятствията, които животът ми предоставя, знаейки, че той е някъде там, зад мен, и ме чака да се прибера! Чака ме да се върна при него и да му разкажа за препятствията, които съм прескочила- препятствията, за които той знае, че ще му разкажа, защото ме е гледал как се опитвам да ги преодолея много преди това. Той е човекът, който ме познава толкова добре, колкото Левски е познавал народа си.

Вазовата гордост – Левски в произведението „Левски“, посветено на него, вижда„…слава нова на земята/ и връх, от където виждаше духът/ към безсмъртието по-прекия път!“. Той е този, с който ние се гордяхме преди, но и все още се гордеем. Той е този, който освети живота на българите и ги запази като един цял, смирен и верен народ! Каравелов, в стихотворението си „На Васила Левски“, го е казал: „Не светете на турските/ кръвави тирани,/ които са телата ни/ покриле със рани;/ не светете на гръцките/ духовни търговци,/ които са испояле/ свойте мирни овци…“. Той ясно заявява какво не трябва да славят българите. Определя границите на човешката, българската съвест и благослови Левски. Със стихотворението си, той им показва истинските и фалшивите хора, които трябва да бъдат забравени от народа, а той- да стане независим от тях. Сега отново ще се съветвам с  Вазов, говорейки за най-чистата българска душа. Ще спомена идеалния образ на Левски, изграден в разказа „Чистият път“- „образец на нравствена чистота. Той е не само доблестен – той е добродетелен…Васил Левски наумява подвижниците на първото християнство, народът го наричаше „Апостолът“.“ Вазовите думи ни разкриват как Левски е бил смел, защитавал е народа си, но и е бил също толкова и мил и общителен. Хората са изградили доверието си в него не само, защото той ги е накарал да повярват в свободата, но и затова, че той е успял да ги накара да му вярват.

Левски е представян многобройни пъти, дори и в текстове на чужди автори. Английската писателка Мерсия Макдермот дори пише книга, посветена на нашия герой- „Апостолът на свободата“! „Малко са народите, които имат такива герои. Нямаме такива в английската история. Имаме, разбира се, много големи писатели, учени, изобретатели, имаме генерали и адмирали, но нямаме един Левски, защото нашата история е била съвсем друга.“ Английските „Левски“ са други, но също значими за англичаните и точно по тази причина всеки има или може да има свой собствен Левски, представен под неговото око и следващ неговите идеали. Английските примери за „чиста душа“ са много и точно това ги прави различни от българските, но ако точно те- „големите“ на Англия, са помогнали на държавата си някога във времето, то тогава по нищо не могат да се различат с нашите дейци за свободата на нашата държава, защото добродетелите са еднакви за всички, стига да бъдат правилно показани.

Левски се бори за народа си. Бори се за свободата на държавата си! Бори се така, както баща ми се бори за мен. Би дал всичко за родината си, точно както баща ми би дал всичко за мен. Би изневерил на принципите си за родината си, точно както баща ми би изневерил на своите за мен. Ако аз бях този целия народ, потънал в дълбок сън, в море от мъки и тревоги, то Левски, който ме измъква от там, е той- баща ми! Човекът, който цял живот е пазел гърба ми и винаги ще го прави!

Ако денотативното  значение на думата „апостол“ е проповедник на учение или идея; лице, което се бори за някакво учение или идея и Левски отговаря точно на написаното, то в конотативен смисъл моят „апостол“ е баща ми; лице, което се бори аз да прекарам живота си пълноценно, да уча това, което искам, да бъда и да правя това, което искам, каквото и да му коства. Той е моят апостол, моят герой, моят Левски!

Кристиана Стоянова; IX клас, ПМГ „Васил Друмев“, Велико Търново