Моят Левски
Историята, която сега ще разкажа, съм научила от моя дядо. Този разказ ме вдъхнови да споделя защо ме вълнува личността на Левски и защо смятам, че трябва да бъде помнен и уважаван. Левски често посещавал Търново и околните селища, за да устройва революционни комитети и да подготвя народа за борба срещу поробителя. А можем да се запитаме дали е бил длъжен да го прави и има ли полза от това. Заслужавала ли си е тази негова саможертва в името на такъв недоверчив народ, примирил се да бъде роб? Благодарение на Апостола, в търновския район се образува чета, каквато е четата на Бачо Киро, който по- късно води сражение в района на град Дряново и на други места.
Бащата на моя дядо, Йордан, е бил десет-дванайсетгодишен, когато неговият дядо му разказва за своята среща с Васил Левски. Било времето, когато Левски обикалял из България, за да устройва революционни комитети. Когато идва във Велико Търново, Левски случайно се среща с прапрадядо Йордан в местността Георгювеч между град Златарица и село Росно. Дядо му имал къшла, в която се събирали козите, и в нея гледал стотина свои животни, за да изхранва многолюдното си семейство от девет деца. Левски му предложил да го запише комита с думите: „Бат Йордане, гледам имаш кремъклийка пушка, да те пиша за комита и бунтовник“, но прадядо Йордан отказал с думите: „Не мога, кой ще ми гледа козите, как ще храня многолюдната си челяд. Вземай си колкото искаш – сирене, пастърма, но не мога да си оставя козите сами в гората, децата са ми малки.“ Левски взел онова, което му предложил прадядо Йордан, и заминал за съседното село Дединци (Юмрюкая) . Там образувал революционен комитет.
Гордея се, че нашите деди са били готови да се включат в комитетите, и съжалявам, че условията на тия трудни времена са попречели на нашия прапрадядо да участва пряко в борбата за свобода. Въпреки трудното време, Апостола е успял да организира народа.
В XXI век информацията, която се учи в училище, е оскъдна. Децата знаят само, че Васил Левски е един от най-важните дейци на Освобождението и нищо повече – обхващат се само контурите на личността. И тази липса ще се отразява напред във времето, малцина ще са хората, които ще знаят какъв човек е бил Левски. Задаваме ли си въпроса, защо почитаме тази личност? Нима той е бил длъжен да посвети живота си, за да освободи поробените, и кой би пренебрегнал себе си в името на народа. Всеки трябва да носи частица от неговия хъс или поне да бъде признателен за саможертвата му. Личност, която всеки един, достоен да се нарече българин, трябва да пази в сърцето си!
Елена Велчева 11 А клас, СПГИ „Д-р Петър Аладжов“
Есето на Елена Велчева е отличено със специалната награда в конкурса на Община Велико Търново и Общински детски комплекс „Моят Левски“
