Моят Левски

Ние, хората, сме така устроени, че да имаме нужда от неща – храна и вода, за да преживяваме; вяра и надежда, за да ЖИВЕЕМ. В момента най-належащото, от което имаме потребност,  е обединен народ.
Днес ни трябва Апостола! Трябва ни, за да живеем в единство и справедливост… с погледи един към друг, към мислите и към сърцата си.
Васил Левски – Апостола на свободата, роден на 18 юли 1837г. в Карлово във смутни и мрачни времена. Много хора са пленени от мечтата му за чиста и свята република, в която всички имат равни права – без значение от етнос и вероизповедание. През целия си живот се бори за нея… Мечтата! Преминава през много трудности, с постоянна дегизировка, понякога гладен и жаден, далече от близки и приятелско рамо, друг път – неразбран… и това заради нас, за да може ние, поколенията след него, да живеем в справедливост на място, където имаме право на глас и право на избор.
Днес ние лесно се изправяме срещу неправдата в социалните мрежи като „Facebook”.  Всяко едно дръвче спомага за чистотата на въздуха, който дишаме, а ние вместо да засадим някое или да изхвърлим опаковка, потъпквана в парка, коментираме кой завод как замърсява. Да, не отричам, че е така, но всички използваме някакъв продукт от дадената фирма. Постоянно се „качват“ снимки или разпилян боклук,  или на някаква нередност… добре, нямам против! Покажи го, та дано виновникът се засрами, но след това го събери.  Широко обсъждана тема – „Контейнери пред паметник“!!! Отново пост?!?  Човекът се надява, че може би някой от общината ще види поста и веднага нещата ще се оправят. Да, ама Не! Дори да го видят – няма да има резултат, защото никой не се изправя лично пред проблема, а чрез посредник – социалните мрежи. Трябва да съумеем да сме смели и да се борим за доброто така, както ни научи Апостола. Ние се нуждаем от съвременно въплъщение на Левски, което да ни бъде пътеводна светлина! Длъжни сме да сбъдваме мечтата на Дякона, длъжни сме да запазим неговия завет!
Представете си, че утре примерно някой рецидивист извърши отново престъпление, на което обаче има свидетели. Но не, те не съдействат на никого и цикълът с престъпления продължава. Защо никой няма да каже нищо???…  Защото ги е страх, но това може да се промени, ако всички ги подкрепят.
Така е и при нас… ако ние сами не си осигурим спокойствието и зачитането на правата, ще бъдем „народ под чехъл“. Не казвам, че нямаме абсолютно никакъв глас, но щом искаме да сме по-добре и претендираме за това, ние трябва да се справим първо поотделно, а след това като едно цяло.
Апостол на свободата – звучи толкова силно и вдъхновяващо. Свобода – способността на съзнанието да мисли и действа в съответствие с волята на самия човек, но във връзка с по-висши закони и порядък! Левски защитава правата на всички, ние също можем! Само малко смелост и обединение! Всеки в даден момент се нуждае от Дякона или поне от спомена за неговото дело.
Националният герой умира на 18 февруари 1873 г. в София. Обесен е. Нека не правим същото със свободата, честността, правото на глас и мечтата му! Апостоле, трябваш ни…!

Дебора Николова, ПГСАГ „Ангел Попов“, Велико Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *