Моят Левски

Едва ли има българин, който да не е чувал за Левски: как в студ и жега обикаля села и градове. За да не го хванат, се преоблича като овчар, търговец, въглищар. Народът го обича и пази, тъй като дава сили на тези, които не вярват, че можем да се освободим от турско робство. Така ден след ден неговият пример помага на българския народ да се събуди.

Свободата на България е смисълът на живота му. Силният характер, будният ум, несломимият дух, неизмеримата му смелост, всеотдайността към народното дело и жертвоготовността му го правят образец за героична личност. Левски ни оставя и своите житейски истини, че не трябват думи, а дела, че за свободата и доброто на народа ни е най-важно да сме единни и сплотени.

Апостола ни учи да пазим и ценим свободата, да почитаме род и родина, да държим на чест и достойнство…

Предателство, съд, бесило… Неговата свята саможертва пред олтара на Отечеството се превръща в път към безсмъртието.

И днес трябва да има хора като Левски, които да будят народа и да го водят към по-светло бъдеще. Такива, които да превръщат света, в който живеем, в едно по-добро място. Безброй са мъжете, загинали в името на свободата, но нейният апостол е един – Васил Иванов Кунчев!

Георги Мирчев, 5 клас, СУ „Вела Благоева“

снимки: Интернет