Коронавирус

Първо ме мразиш, после ме обичаш, първо ме искаш, после ме изхвърляш като някакъв боклук.

Първо ме гледаш в очите и сърцето ми трепва, после нямаш смелост да почукаш на вратата ми.

Ти първо погледна външния ми вид, а душата ми даже и не знаеше, че съществува. Аз не искам да погледна в твоята, защото знам, че там е пълно само с тъмнина и няма място за светлината, която любовта може да ти даде.

Въпреки това ти дадох шанс, знаейки че дори малката искра от голямата светлина на любовта няма да светне в теб.

Така аз паднах в светлината на горещия огън и жертвах себе си за носна кърпичка, пълна с гадните вируси на любовта като теб.

 

 

Виолета Ибрямова,  7 клас, ЧОУ „Димитър Екимов“, с. Русаля

снимка на корицата: https://pixabay.com/