Когато те срещнах…

Срещнах те.

Слънцето сияеше над нас.

Аз се вгледах в твоите очи –

още лъчи!

Твоята усмивка ме озари.

Усмихнах се, без да зная защо.

Знаех, че те обичам,

без да зная защо.

Не успях да ти го кажа.

И още мисля защо.

 

Даниела Цанкова Цанева – Ⅵ клас

литературен клуб „Пегас(чета) към ОДК – гр. Стражица

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *