Гергана Пенова: „Изкуството е емоция от преживяното, любов, тъга, гняв, огън, сълзи и смях“

Гергана Пенова е дългогодишен учител по керамика и изобразително изкуство в ателие „Керамика“ в Младежкия дом във Велико Търново. Тя предава своя опит на деца от различни възрасти, а и не само. Правеше го дори и, когато бяхме затворени вкъщи, заради световната ковид криза. Тогава се наложи ателието да премине в електронно обучение. В това интервю Гергана разказва за опита си как преподава керамика дистанционно.

– Г-жо Пенова, какви са плюсовете и минусите на онлайн керамиката?
– Онлайн обучението е възможност в това трудно за всички време. Оказа се начин ателието да не спира дейността си. За мен, като педагог, е много важно да не прекъсвам връзката си с децата. Досега никога не бях работила по този начин. Организирането на работа в онлайн среда за мен бе и е предизвикателство и дълг. Предизвикателство, за да измисля организацията как да работим дистанционно. Как една дейност, при която има нужда от онагледяване, да се проведе по наложения начин. Личен дълг, защото знам, че децата имат нужда да не спират да изразяват себе си чрез изкуство. Плюсовете в онлайн обучението са, че това е възможност в тази извънредна ситуация. Същевременно е възможност за по-самостоятелна работа за децата. Минусите са най-вече в това, че работата в ателие „Керамика“ е свързана с използването на материална база – инструменти, глина, глазури, пещ. Нужна е моята ръка да покаже, да помогне в дадена ситуация.
– Как се справяха децата в онлайн обучението по керамика?
– Децата се справяха страхотно. От 50 деца, които посещават ателието, само десет не успяваха да се включат в онлайн обучението. В часовете по рисуване децата се справят по-добре от часовете по керамика, но това е обяснимо, защото керамиката е свързана със сложен технологичен процес. Изпитваха затруднение най-вече с това как да изсушат и да пренесат здраво изделието си в ателието за изпичане. Липсата на пряка работа има своето негативно отражение, но бе спазена традицията за изработването на коледни подаръци. Вече 17 години децата от ателието изработват през декември месец своите керамични подаръци и въпреки всичко те го направиха и тази година.
– Какво Ви мотивира да преподавате с радост онлайн?
– Мотивира ме любовта ми към децата и тяхната към изкуството. Като идват при мен те са щастливи, а тяхното щастие е моят мотив, когато видят резултата от труда си, те стават по-уверени и по- можещи. Тяхното бъдеще е моят мотив.
– Кое е нещото, което най-много Ви затрудняваше през дистанционното обучение?
– Затрудняваше ме това, че не мога да покажа с ръцете си, трудно е да се обяснява с думи как да изградиш обем или как да нарисуваш форма. Трудно е и за тях, и за мен, като техен учител.
– Какво най-много Ви липсваше от преподаването присъствено?
– Липсваха ми смехът на децата. Липсваха ми нормалните човешки взаимоотношения. Изкуството е емоция от преживяното, то е любов, тъга, гняв, огън, сълзи и смях. Всичко това е трудно да се преживее, когато сме пред компютрите. Възхищавам се на всяко едно дете, което въпреки това, че беше затворено вкъщи, намира време да твори и да мечтае, претворявайки го в глина или рисунка.
Александра Хаджиев, 7-а клас, СУ „Емилиян Станев“