Васил Левски

Моят Левски е с вечна сила,

като стихия, минала и с история покрила,

от народа нищо никога не скрила,

чрез един юнак през турската броня пробила!

И който казва, че Васил го няма вече на света,

че е останал на бесилото с опънати крака,

не знае нищо за това, какъв е той, какво е дал

за свобода и как е всъщност неугасваща звезда!

И нека знаем що е вършил тук и по света,

как не малко е заставал с хиляди лица,

за да не разберат, що за чудо ще да прави,

за да може турският му враг, неподготвен да завари.

Помним го с байрак в ръка, хайдушко облекло, калпак

знак на българската сила, изписан по лицето благодат.

И с Хитов двамата отпред, нарамили са пушките през рамо,

плам в очите се чете, за свободата мислят само.

Българският лъв безстрашно, ходи по гори и манастири,

търси как да изведе- българския род от вечни зими,

причинени от потисници, ужасни и студени,

направили сърцата на народа вледенени!

И щом ще го печели, го печели за народа,

не иска, не очаква, облага без свобода!

И днес ни гледа отвисоко, а ние го венчаем,

живеем си свободни, за апостола ще знаем!

 

Преслав Станев Цанков, 12 клас, ПГСАГ ,, Ангел Попов”, Велико Търново