Стефан Ангелов, начален учител в ОУ „П. Р. Славейков“: „Просто учител съм и това ми стига“

Искам да ви разкажа за моя начален учител Стефан Ангелов. Той е от Дряново, но вече 10 години е начален учител в ОУ „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. На всеки четири години поема поредния випуск първокласници. Завършил е „Предучилищна и начална училищна педагогика” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. През 2008 г. той стана носител на Академичната награда на Община Велико Търново, която се дава на талантлив студент, завършил образованието си с отличен успех.

– Г-н Ангелов, с какви чувства посрещате на всеки четири години първокласниците и с какви ги изпращате като четвъртокласници?
– Всеки нов випуск посрещам без очаквания, на чисто. През първата седмица наблюдавам внимателно новите си училищни деца и си изграждам мнение за всяко едно от тях. Разбира се, те така и никога не научават за това мое мнение. В края на 4 клас ги изпращам с чувство на благодарност, че съм имал щастието да бъда част от техния живот и те от моя.
– Кога 24 деца, които за първи път сядат на училищния чин, стават истински клас и започват да се държат като ученици?
– Всеки нов випуск става клас, когато някое от децата попадне в трудна ситуация и съучениците му застанат до него в този момент. А като истински ученици започват да се държат някъде малко преди края на 4 клас. И тъкмо са се научили да бъдат ученици и си тръгват, а аз отново се връщам в началото.
– Вие силно държите на традициите и учите всеки випуск на обичаи като лазаруване, коледуване, на история. Зная това, защото и аз съм едно от вашите училищни деца. Но защо така държите на традициите?
– Държа на нашите си български традиции, защото те са това, което ни определя като народ. В модерните времена, в които живеем, тази нишка, която ни свързва с корените ни, започва да избледнява и да изтънява. Някои деца слушат за традициите, бита, обичаите и славното ни историческо минало само в училище, вкъщи няма кой да им разкаже, да им покаже, да ги „запали”. А най-трайни са знанията на децата, когато бъдат включени в пресъздаването на някои от обичаите от традиционния ни празничен календар. Така те съпреживяват, усещат силата на корените си. На свой ред, един ден, когато тези деца станат родители, ще предадат това на своите си деца. И така ще ни има. Ако не всички деца, то поне един да запомни и да предаде нататък, значи съм си свършил работата.
– Имате ли си любима история с децата, която не можете да забравите?
– Историите ми с децата са много, трудно е да определя една, която е незабравима. Десетки походи, излети, екскурзии, планински и морски летувания, посещения на театър, кино, музеи, концерти, ресторант, участие в най-различни обществени инициативи… Мога да споделя за случка от началото на тази учебна година, да е било края на септември или началото на октомври. Бяхме на голямото спортно игрище, сутринта рано, първи учебен час. Имаме час по физическо възпитание и спорт. Когато показвам на децата стартиране и спринт на 50 метра, изведнъж кракът ми се усуква и с цялата си тежест падам по очи. В този момент всички деца са в другия край на игрището. В момента, в който паднах, видях как всичките 24 деца се втурнаха към мен. Когато се събраха, ме попитаха дали съм жив и дали да извикат помощ. Казах им, че съм добре, жив съм, ще се оправя. Бях само с охлузвания по ръцете и коленете. Децата ми помогнаха да се изправя. Това е един от тези моменти, в които си проличава, че са единни, че са клас.
– Ако с магия някой отново Ви направи дете, в кой клас бихте искал да Ви върне тази магия и защо?
– Ако с магия можех да се върна в детството си, бих желал да се върна в детската градина. Защото имах прекрасни учителки, които ни приемаха като техните деца и се отнасяха към нас с обич, топлина, разбиране, ласка. Но колелото на живота се върти само напред и можем само с благодарност да поглеждаме назад, към това, което е минало.
– Кои са вашите супер сили?
– Супер сили имат само някои приказни герои и някои от анимационните герои. Не живея с илюзията, че съм супер герой за някой. Просто учител съм и това ми стига. Старая се всеки ден да давам на децата най-доброто. Всеки ден да бъда най-добрата версия на самия мен.
– С какви чувства приехте Академичната награда през 2008 година?
– Академичната награда за 2008 година приех с признателност към моите преподаватели от катедрите „Педагогика”, „Предучилищна педагогика” и „Начална училищна педагогика” на Педагогическия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Тогава присъства и учителката ми по български език и литература от средното училище, която ми помогна да се подготвя за приемния изпит през лятото на 2004 г. А самата награда посветих на моите родители. Най-яркият ми спомен от този ден е баща ми, който дойде на церемонията в аулата на ВТУ. Беше си облякъл най-хубавите дрехи, които имаше и бе седнал в дъното на залата. Завинаги ще запомня очите му, в момента, в който от сцената му благодарих и му се поклоних.

Ивелина Николова, 7 „б“ клас