„Стани, стани, юнак балкански!“ – вик за борба срещу тираните

„От днеска нататък българският род
история има и става народ!…“
Рецитирах „Паисий“ на Иван Вазов ясно и отчетливо, на висок глас, изправен като истински български войник, който се кланя на будителите на българския народ и Майка България, а дълбоките кафяви очи на братовчед ми се взираха в мен и попиваха жадно всяка моя строфа.
Виждах го за първи път. Връстници сме, но някои обстоятелства бяха принудили родителите му да имигрират преди много, много години в чужбина. Така с двама български родители той се е родил и израснал далеч от България. И се казва Джордж… А според мен е Георги. Говори и разбира български език, но никога не е посещавал българско училище. Познава българската история и литература дотолкова, доколкото майка му и баща му, са му споделяли.
„Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще!“ Разбираш ли? – го питах пламенно аз. Разбираш ли?
А Джордж – едно от всички онези българчета, с детство далеч от Родината си, се усмихваше одобрително. Той и всички те трябва да знаят и разказват за България, за нейната история и национални герои, за будителите, за Възраждането, за българския език и слово. Знаеш ли как се е формирала българската нация?
Съдбата на България е жестока след падането й под турско робство. Духовният живот на българите преодолява тежки изпитания, но въпреки това българската народност съумява да се съхрани и да опази най-свидното – вярата, езика, бита и традициите. Пробуждането на националното ни чувство и битките за утвърждаване на национална самоличност са резултат от неспиращия интерес към историята и книжовността.
ХVІІІ-ХІХ век – преходът от Средновековието към Новото време в българската действителност е сложен и труден процес. Наричаме го Българското Възраждане (европейския Ренесанс). За негово начало се смятат разложителните процеси в Османската империя. По време на Възраждането българският народ постига икономическа, културна, църковна и политическа независимост. По време на Възраждането талантливи български писатели развиват творческа дейност, която красноречиво разкрива важната роля на българската възрожденска литература.
А що е будител знаеш ли?
Будителите на българския народ насърчават и защитават българската култура и език за национална независимост. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански са първите народни будители. Помни тези имена и не спирай да четеш за борбата за автентичен български език! За българското слово!
Паисий Хилендарски е роден в Самоковска епархия, Банско. Не е учил „нито граматика, нито светски науки“. През 1745 г. отива в Хилендарския манастир в Света гора, където по-късно става йеромонах и проигумен. Там попада сред пламъка на съперничеството между българи и гърци, тъй като гръцките монаси използвали липсата на исторически аргументи, за да признаят българите. Средата, в която попада, разпалва неговите амбиции да докаже равностойността на българите. Така в Зографския манастир в продължение на две години с много труд събира материали и започва да я пише, а през 1762 г. завършва „История Славянобългарска“. При обиколките си из българските земи като таксидиот, той носи този свой труд – идеолог на Възрожденското съзнание, за да се преписва и разпространява сред българите.
Зовът за национално осъзнаване, за борбата за език и нация! В търсене на вечно живият отпечатък върху българското съзнание и живот!
“О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин… Или не са имали Болгаре царство и господарство. Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик… От целия славянски род най-славни са били българите… Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.“
Двата предговора на съчинението на Паисий са най-оригиналната част, която представлява патетично слово към българския народ и изложение на историческото минало на България. Той обръща своя поглед към миналото, за да събуди настоящето и да тласне националното самосъзнание. „История славянобългарска“ въздейства да се възстанови изгубената връзка на българите със собствената им история и прокламира историческото право на българите за държавно обособяване.
След Паисий Хилендарски Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е втората ключова фигура на ранното българско Възраждане. Роден през 1739 г. в Котел и учил в килийно училище в родния си град. През 1802 г. съставя много произведения с религиозно и нравствено съдържание, между които „Видински сборници“. Със своя „Неделник“ през 1806 г. Софроний Врачански поставя началото на първата печатна книга. Но безспорно големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест „Житие и страдания грешнаго Софрония“, публикувана през 1861 г. във в. „Дунавски лебед“. Написвайки това житие, той започва да обикаля родината, да го разпространява и прокламира-българският народ да не се примирява с робското си положение! И отправя апел! Апелът – борба за Свобода!
А след Паисий и Софроний знаеш ли кои възрожденци отправят зов за борба против тирана? Знаеш ли, Джордж? Всички!
И ще започна с появата на първите стихотворци. Това са братята Димитър и Константин Миладинови, чиято майка от най-ранна детска възраст чрез песните възпитала у децата си усет и любов към българската народна песен. Закърмени с фолклор, още от малки те осъзнават неговото огромното значение за опазването на чувството за национална принадлежност. Години по-късно те създават сборника „Български народни песни, собрани от братя Миладиновци Димитря и Константина и издани от Константина”, който до днес грее на рафтовете с българска възрожденска литература като едно велико творение.
Двамата братя остават в историята със своите народни умотворения като пазителите на българския фолклор и никога няма да бъдат забравени заради своята знаменателна обществена и просветителска дейност. През целия си живот Димитър Миладинов работи за създаването и укрепването на българските училища. Независимо, че придобива образованието си в Гърция, той не спира да прави опити да премахне гръцкия език като основен за българските ученици. Какъв голям българин! А брат му?  Константин Миладинов поддържа връзка с Раковски. През 1859 година основава Българската дружина „Братски труд“. Активно публикува лирика, изключително сътрудничи на списания „Братски труд“ и „Български книжици“, и на вестник „Дунавски лебед“.
И големият Вазов ги възпява:
„…А бедните братя в предсмъртни страданья
изпущаха свойте последни стенанья.
И вече обзети от гробния хлад,
те пращаха сбогом на божия свят
и шушукаха тихо с гаснееща сила:
„Как много те любим, Българио мила!“
А за Найден Геров разказвали ли са ти, Джордж? Сред най-бележитите копривщенци и светила на българското общество, той остава в историята като голям общественик, учител и просветител. През целия си съзнателен живот води активна борба срещу гръцкия натиск върху българската народност и език. Силно вярва и не спира да доказва, че българският език става за просвета.
„Достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха… На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци… Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми…“ (разказ на Найден Геров).
Найден Геров е създател на едно от първите класни училища в България. А днес българските ученици изучават поемата му „Стоян и Рада“ – най-лиричната и най-романтичната негова творба.
А чел ли си, Джордж, за Георги Раковски? Идеологът на българската национална революция! Роден в Котел през 1821 г., той подчинява целия си живот на великата цел – освобождението на поробена България!
Георги Раковски остава в българската история със създаването на два плана за освобождение на България, създаването на българска войскова част – Първа българска легия през 1862 г. след успешни преговори със сръбското правителство. На 1 август 1862 Г. Раковски издава Позив към българския народ за въстание.
Мечтата му – издаването на български вестник „Българска дневница“. Поради това, че не разполага с нужните средства, първият брой на вестника излиза под редакцията на Данило Медакович. В тази връзка са негови думите: „человек с празни ръце не върши що желае, а що може.” За съжаление по настояване на турското правителство вестникът е спрян. Но Раковски не спира!
„Храбри в старост ти, народе,
тяжко носиш днес иго!
Свобода т’ изчезн’ отиде,
турско те налегна зло…
С чистая любов народна,
с постоянство, с решенье,
мъжка душа благородна
всяко махв’ угнетенье!!!…“
През 1857 г. в Нови Сад издава поемата „Горски пътник”, която представя хайдутството за първи път като явление в историческия живот на българите. Тази поема остава на рафтовете с българска възрожденска литература като първата революционна поема.
А знаеш ли, Джордж, кой е певецът на народния копнеж за свобода? Кой е авторът на революционни стихотворения-песни, пропити с гръмкия зов за борба за свобода? – Добри Чинтулов!
Роден в Сливен, посещавал гръцкото училище в родния си град поради липса на българско училище, по-късно завършил околийското училище и семинарията в Одеса, завръщайки се в Сливен, учителствал непрекъснато до 1871 г. Творил в най-тревожното за Балканите време. И се доверил на песента. Песента, която лесно се укрива от поробителите и не може да умре от куршум. Стиховете му политат със звънка мелодия и цялата родина запява: „Къде си, вярна, ти любов народна?“, „Вятър ечи, балкан стене“, „Българи юнаци“. И народът ги обиква, защото точно тези думи на революционен порив, на национално достойнство и обет пред свободата, са му нужни повече от всякога!
„Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!..“
Над тиранията се понася надеждата. Призивът е мощен! Битката е за свобода и народна слава! Тя е повече от изпитание за достойнство и дълг!
А чел ли си, Джордж, „Изворът на Белоногата“? Докосна ли си се до красотата и нравите на българката? Успя ли да осъзнаеш изключително важния за онова време проблем за съхраняване на българската народност, подложена на различни изпитания и опасности? Мотивът за похищаването на българските жени не е случаен – жената като продължител на семейството, рода и етноса.
„Гергана, пиле шарено,
Гергана, кротко агненце,…..
Я хайде, бяла българко,
хайде на Стамбул да идем,…
– Стамбул е, аго, за мене
тука, дето аз съм родена,
а най-хубави сараи
там онзи моят бащин дом…“
Знаеш ли кой е авторът? Петко Рачев Славейков – поетът-гражданин с горд български дух! Роден във Велико Търново в дома на Рачо Казанджията, в стар занаятчийски род. Най-голяма роля за образованието му има прочита на „История славянобългарска“. Участва активно в борбата за самостоятелна българска църква. Работи като учител в българската Екзархия. Издава два сборника с народни песни, повече от 60 книги, вестници и списания. Пише под множество псевдоними исторически патриотични песни и поеми. Целият му творчески процес е съпроводен с изследване на българските обичаи и народопсихологията.
А знаеш ли, че Васил Друмев поставя началото на българската драма и театъра? И нещо интересно – всички роли са се изпълнявали от мъже, мъжете са се обличали като жени. Запомни, Джордж, че Васил Друмев е автор на драмата „Иванко – убиеца на Асеня“ – първото българско значително оригинално драматично произведение и на повестта „Нещастна фамилия“. Това е първата българска оригинална повест, написана под влияние на патриотичната поезия на Добри Чинтулов и поемата „Горски пътник“.
„Обичам те, мое мило Отечество!“ – знаеш ли го наизуст?
За Любен Каравелов не може да не са ти разказвали?! Друг наш виден копривщенец, който оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на Левски, преразглежда своите младежки революционни възгледи. Един от създателите на българската дружина „Братски труд“. Печата първите си стихотворения „Загорец“, „Желание“, „Пастир“ и революционната статия „Славяне в немско“ в списание „Братски труд“.  Автор е на „Българи от старо време“ – вид театър, много научно-популярни книги и сборници. Активната му дейност допринася много за развитието на обществената мисъл в България.
И вечно живият и обичан от народа Христо Ботев! Български национален герой, революционер, поет и публицист. Израснал в семейството на учителя, книжовник и обществен деец – даскал Ботьо Петков и Иванка Дрянкова. Пламенното родолюбие и култът към знанието, които създава в дома си даскал Ботьо, заедно с повече от триста народни песни, които знае жена му, формират светоусещането на Ботев.
Свобода, борба и саможертва са ключови думи в Ботевата поезия. Неговият идеал – свободата! Духовна, социална и политическа. Пътят за нейното постигане – бунтът, революцията. Най-висшата мисия на достойния човек – героичната смърт и героичната саможертва!
Борецът за народна свобода в творчеството на Ботев търпи развитие – в поемата „Хайдутин“ е хайдутин, в „На прощаване“ е бунтовник, а в „Хаджи Димитър“ и „Обесването на Васил Левски“ е революционер.
И нека никога не забравяме свещените Ботеви думи: „…за правда и за свобода“!
Запомни ли имената на великите за българската история и Майка България личности, Джордж?! Помни и никога не забравяй Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, братя Миладинови, Найден Геров, Георги Раковски, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Васил Друмев, Любен Каравелов, Христо Ботев! Защото тези и още много възрожденци отправят онзи гръмък и свещен зов – най-важният за българската нация! Зовът за борба против тирана! Зовът за събуждането на заспалото юначество! И спасението на народ и родина! Защото…място за илюзии и заблуди – няма! Робството е непоносимо! А изходът – един! „Свобода или смърт!“

Есе на Симоне Чиприянова, ПМГ „Васил Друмев“