Морето, морето, морето

Ние, хората, винаги сме имали страхопочитание и обич към морето. Към величествените вълни, които се изливат по бреговете. Към тишината, която носи със себе си, когато е спокойно. Към лекия бриз, който нежно гали лицата ни. То създава усещане за безкрайност, величие, спокойствие, доброта и справедливост. Показва ни колко малки и нищожни сме в сравнение с него, като по този начин ни внушава чувство на респект, почит и уважение.
Красотата му е дива, неопитомена, но нежна и мила сама по себе си. Но колкото и богатства да има морето, крие също толкова опасности. Когато то се ядоса, излива гнева си чрез внушителни, големи вълни или подводни течения, които могат да бъдат опасни за хората.
А пък неговите деца – морските обитатели, са също толкова прекрасни, колкото него. Милите и малки беззащитни рибки, които винаги се пазят от опасностите на повърхността и от хищниците във водите. Октоподите, които плуват със своите осем крака, и величествените, добродушни делфини, които грациозно скачат на повърхността на водата.
Един ден екип от водолази се гмуркат в дълбочините на морето. По едно време виждат в далечината две приближаващи се фигури. Преди хората да изплуват на повърхността, изскачат два красиви млади делфина, които закачливо се завъртат около обърканите водолази. Младите морски обитатели поглеждат предизвикателно екипа и им дават знак да ги последват. Хората, без да се замислят, следват красивите създания. Младите делфини развеждат водолазите на исторически и символични места на подводния свят, макар гмуркачите да не осъзнават това. Когато на водолазите им свършва кислородът, те се сбогуват с делфините и изплуват на повърхността.

Грациозните бозайници продължават по пътя си удовлетворени и развълнувани, защото за пръв път виждат хора. Докато плуват, някакво течение ги повлича. Въпреки опита им за съпротивление течението е твърде силно. То ги отнася на едно мрачно, цялото обградено от водорасли място – съдебната зала. Там са се събрали всякакви морски обитатели: октоподи, скатове, малки рибки, морски кончета, раци, звезди и разбира се, делфини. Те гледат укорително обърканите виновници. След известно време се чува гръмовният глас на морето:
– Вие, как смеете да водите хора на тези свещени места! Осъзнавате ли, че алчните хора ще осквернят нашите свети реликви и ще заграбят богатствата ни! Хората замърсяват водите ни и крадат съкровищата ни, а вие просто така им показахте най-скъпото ни!
– Тези хора бяха добри и мили и не биха направили нищо лошо – защитават се уплашени делфините.
– На хора не може да се има доверие. Те ще злоупотребят със знанието, както правят винаги – извиква морето, което точно в този момент е много ядосано и изхвърля отпадъците на хората по плажовете.
– Ама те дори не знаеха къде сме ги завели, така че не виждам смисъл да ни наказва…
– ТИШИНА – прекъсва ги ядосано морето. – Ще бъдете наказани. Оставям октоподът да реши съдбата ви.
Октоподът е дясната ръка на морето и главен съдия, не е особено милостив. След известно време се появява със свитък в пипало и тържествено го прочита:
– Съдът отсъди. Поради причината, че сте плували с хора и сте им показали тайните и свещени места на Морския свят, сте обявени за виновни. Вие ще бъдете прокудени от нашата земя. Заседанието е закрито.
Октоподът удря с дървения си чук и се усмихва ехидно. Двата млади делфина не могат да повярват на ушите си. Всичко се обръща. Вчера си бяха два нормални делфина, а днес –престъпници. Те се сбогуват със своите близки и със сълзи на очите напускат родната земя.
На сушата положението не е никак хубаво. Всички плажове са осеяни с боклук след гнева на морето. То е изхвърлило лавина от боклук в яростта си. Хората гледат изумени и не могат да повярват на очите си. Не могат да повярват, че те са причинили всичко това на величественото и красиво море, което не заслужава тази участ. Засрамени от това, на което са подлагали морето, хората почистват плажовете и водите. След тази случка човечеството си взема поука. Хората си казват, че никога вече няма да причиняват това на водите и няма да ги приемат за даденост.
Месец по-късно морето и морските обитатели са на събрание. Те обсъждат промяната в отношението на хората към тях, въпреки че пак има такива, които замърсяват, водите са много по-чисти от преди и хората са много по внимателни и отговорни към опазването на морето. По тази причина морето изпраща течение, което да върне прокудените и самотни делфини, които още от самото начало повярваха в промяната на хората. Течението само за миг довежда двата объркани делфина. Морето им се извинява и отменя присъдата. Щастливите делфини започват да прегръщат близките си и искрено благодарят на царя на морските обитатели. Те са научили много, откакто ги прокудиха. Станали са по-мъдри, по-умни и точно в този момент се нaучават на благодарност.

Александра Хаджиева, 9 „в“ клас, СУ „Емилиян Станев“

снимки:https://pixabay.com/