Интересните приключения на Милена

Здравейте! Казвам се Маргарита Йовчева. Ученичка съм в 5. А клас в ОУ „Димитър Благоев“.
Обичам литературата, обичам да чета. Обичам фантастиката. Имам намерение на напиша книга с фантастични разкази. Първата ми глава от книгата вече е завършена и се радвам, че мога да я споделя с вас.
Приятно четене!

 Интересните приключения на Милена

Имало едно момиче, което много обичало фантастиката. Казвало се Милена и било на 10 години.     Един ден Милена си играела на двора, но изведнъж, докато тя си играела, пред нея се отворил един голям черно-син  портал, в който тя паднала. Летяла толкова дълго, че ѝ се сторило цяла вечност. Тя паднала върху мека почва. Когато станала, се огледала и видяла, че е в някаква странна вселена, където нямало хора, а имало само роботи и чудовища. На момента се уплашила, защото не знаела къде се намира. Изведнъж до нея дошъл робот и я попитал:
– Как се озова тук?  Не трябваше ли да си в двореца при краля? А тя плахо отговорила, че не знае къде се намира.
Роботът я хванал за ръка и я довел в двореца при краля им. Като видяла краля, Милена се уплашила и се разплакала, защото той бил страшно чудовище – с тяло на змия, глава и крила на дракон и с дълга опашка. Изгледал я много злобно. И в този момент я попитал:
– Защо плачеш, Милена?
– Откъде знаете името ми? – попитала го Милена.
– Аз знам всичко! – отговори ѝ кралят.
Милена съвсем тихо и плахо го попитала къде се намира, а кралят ѝ отговорил:
– Ние сме в Утопия – там, където всичко е фантастично!
– Как да се върна у дома? – пита го Милена.
– За да се върнеш вкъщи, трябва да преминеш три изпитания – каза кралят.
Милена се замислила, но се съгласила бързо, защото ѝлипсвало много семейството.
– Първото ти изпитание е да успокоиш и нахраниш церберите. Трябва да бъдат много послушни.

Тогава кралят казал на робота да я отведе в тяхната бърлога. Той я повел за ръката и я закарал в нещо като къща – една голяма къща без покрив. На Милена ѝ заприличала на Колизеум.
В този момент Милена дочула много силни писъци и странни звуци на куче. Роботът отворил вратата и от нея се втурнали три големи цербера. Като ги видяла, Милена се стъписала, но все пак успяла да се окопити. Извикала ги до себе си, прегърнала ги и тихичко им запяла със своя меден гласец. Те се успокоили, щом чули нейния красив глас. След това тя им дала храна и те съвсем се успокоили, дори заспали.
Кралят седнал на трибуната и я гледал отгоре. Той бил удивен от това как малката 10-годишна Милена се е справила с първото изпитание. Слязъл при нея и ѝ рекъл:
– Добре се справи с първото си изпитание. Поздравления, Милена!
Възхитен от нейната храброст, той решил да ѝ подари пръстен, с който можело да се пътува из всички вселени.
– Всеки път, когато изпълниш мое изпитание, ще ти давам подарък, а ако не го изпълниш, ще получиш наказание.
Милена го погледнала малко плахо, заради последното нещо, което казал, но побързала да му благодари, след което му се усмихнала широко и дяволито.
Какви ли са останалите изпитания, пред които Милена ще се изправи, за да се върне у дома?
Край на 1 глава. Следва продължение. Очаквайте!   

Автор и илюстратор Маргарита Йовчева, 5. А клас, ОУ „Димитър Благоев“