Имените дни са силна българска традиция
Знаете ли, че имените дни са традиционен български празник, какъвто няма в нито една друга държава. Те са нещо като курбан, те са празник на човека, но и на рода, особено когато семейството спазва правилото да кръщава децата си на баби и дядовци. Така в определени родове са се установявали като покровители определени предпочитани светци.
Имените дни са възприети от общността и се повтарят през поколенията. Началото им е неизвестно къде. Може би идват от римляните, които са имали подобни празненства. Вероятно са тръгнали от християнството, защото календарът ни е подреден според дните на светците. Най-често това са дните на тяхното успение или смърт, много рядко, и то само при по-големите светци, това са дните на тяхното кръщение или рождение. Хората са предпочитали и продължават да кръщават децата си с имена на светци заради вярването, че светецът покровителства човека, който носи името му.
Имените дни са оцелели като празници и до днес и са доста по-важни от рождения ден на човека. Защото само най-близките ти знаят рождената ти дата. Обаче името ти го знаят много хора. И по някакъв начин този ден е бил мерило за това колко си тачен и уважаван в обществото. На този ден се е отивало на гости и на трапеза без покана. И се е смятало, че колкото повече гости ти дойдат, толкова повече хора те уважават.
На трапезата се е слагал курбанът, жените са месили хляб, всичко трябва да е чисто. Гости се посрещат докато идват, затова и цял ден трапезата не се е вдигала.
За дните на най-големите светци има установени строги традиции. Затова и до днес е валидно правилото, че на Гергьовден курбанът е агне, на никулдн – риба. На Петковден се коли теле, на Петровден се яде пиле. А на Рождество или Коледа се дава в жертва прасе. Когато човек носи името на някой от тези светци, задължително на трапезата му трябва да има съответното животно, защото именият ден е вид курбан.
Януари е месецът с най-много имени дни, защото през зимата кърската работа е малко, а и вкъщи няма толкова за вършене. Първият имен ден обаче е още на 20 декември – Игнажден, когато започва астрономическата Нова година. Но може да се приеме за първи и Симеоновден – 1 септември, когато започва християнската нова година. Нашите градски традиции са наложили първи да е Васильовден, който е на 1 януари, когато започва гражданската нова година.
Напоследък все повече стават Мариите и намаляват тези, които са наречени Мариела или Мариета. Иван остава най-честотното име в България, заедно с Георги и Димитър, а това са все големи светци.
снимки: www.pinterest.com и интернет