На учителя с любов

Данка Борисова, директор на ОУ ,,П.Р.Славейков“: „Училище за успешни и щастливи деца“ – най-смелата ми мечта

Ивелина Николова, 7 „б“ клас, ОУ „П.Р.Славейков“

Представям ви г-жа Данка Борисова, директор на нашето училище – ОУ „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. Тя е родена в старата българска столица, но до 14-годишна възраст живее в село Балван, където завършва основното си образование. След това завършва гимназия „Васил Друмев“ във Велико Търново. Тя е магистър по предучилищна и начална педагогика във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Директор е на ОУ „П.Р.Славейков“ вече девет години.

– Г-жо Борисова, как сте си избрала професията на учител?
– Винаги съм искала да бъда учител. Всъщност, от малка знаех, че ще съм учител. Като се върна назад в спомените си от детството, всичките ни игри с приятелките ми бяха на учителки или на продавачки. Това бяха мечтаните ми професии и постигнах и двете. Професионалната ми квалификация от гимназията е продавач-консултант, но никога не съм работила като такава.
Любимата ми учителска професия работя почти 36 години. Била съм само в две училища – ОУ „Св. Иван Рилски“ в с. Балван и ОУ „П. Р. Славейков“ във Велико Търново.
– А защо решихте да станете директор?
– Връщаш ме към януари 2014 г., когато беше директорския конкурс, за който тогава се записах малко на шега. Насърчиха ме моите деца. Синът и дъщеря ми са възпитаници на училище „Славейков“.
Доста време не бях влизала в това училище. Сещам се, че в навечерието на новата 2014-та година минавах покрай училищната сграда, обиколих я и си го пожелах това училище. И понеже няма случайни неща, „нова работа“ беше късметът ми от новогодишната баница тогава. Вече знаех, че това ще е моето училище.
Последните почти 9 години са най-щастливите ми в професионален план години. Имам удоволствието да работя с най-всеотдайните колеги – вашите учители, с прекрасни деца и родителите им.
За съжаление, в последните години, през които съм директор нямам възможност да работя много с деца. Децата много зареждат. Затова толкова се радвам на всяка детска прегръдка по коридорите в училище и по двора. А в кабинета си пазя много мили писма, рисунки, мартенички и различни поздравителни картички и покани.
– Коя е най-смелата Ви мечта като директор?
– Най-смелата ми мечта е записана като лого и на сайта на училището ни- Училище за успешни и щастливи деца. Мисля, че това е напълно постижима мечта, но един директор сам не може да я постигне, ако няма екип от мотивирани учители и родители.
Ще ти издам една тайна. В последния работен ден на всяка година с моите колеги, твоите учители, си записваме мечтите за следващата. Стоят на видно място и в края на годината проверяваме какво ни се е сбъднало. Така за почти 9 години заедно ни се сбъднаха доста мечти.
Последната ни сбъдната мечта беше съвсем скоро, когато се събрахме повече от 350 деца, учители и родители в нашата „Коледна приказка за доброто“. Като едно голямо семейство в името на благородна кауза.

– Кое е това нещо, което дори един директор на училище не може да промени?
– Силно си мечтая хората да могат цял живот да запазят детето в себе си с цялата си любознателност, неподправена искреност, с мечтите, с енергията си, с любовта си. За съжаление много хора забравят, че са били деца и това трудно може да се промени.
Всичко щеше да е по-лесно, ако и възрастните умееха като децата набързо да се скарат, а после да се сдобрят и да се приятели.
– Спомняте ли си в ученическите Ви години кога в училище Ви е било най-интересно?
– Може би в класовете от прогимназията. Имах много добри учители, които бяха доста строги с нас. Бях влюбена в учителката си по български език, много и се възхищавах и много обичах нейните часове.
А напоследък си мисля колко щастливо детство имахме. Тогава нямаше телефони и компютри и много играехме навън.
– Как избирате учителите, които назначавате в училище? Какво е важно да видите в тях?
– Търся харизма, наблюдавам поведението му, жестове, поглед, движение на тялото. Нали знаеш поговорката – по дрехите посрещат, по ума изпращат. Важно е как човек се появява на интервюто, защото това е първата ни среща. Ако не е спретнат, ако се е появил с небрежно облекло, това е проява на неуважение не просто към мен, а към институцията училище. Много държа на външния вид, защото според мен учителят трябва да въздейства на децата с личния си пример, включително и с облеклото.

Ивелина Николова, 7 „б“ клас, ОУ „П.Р.Славейков“

 

 

 

             

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *