Грета Гюнева-Косева, учител в ОУ„П. Р. Славейков“: „За мен има само една професия и тя е моето призвание“

 

Искам да Ви разкажа за госпожа Грета Гюнева-Косева, защото тя е моята любима учителка. Преподава история и география в ОУ„П. Р. Славейков“ във Велико Търново. Избрах да пиша за нея поради много причини, но една от тях е, че аз участвах в един литературен конкурс в цяла България и на него тя беше човека, за когото писах. Не успях да се класирам, но си мисля, че успях да я зарадвам в това напрегнато ежедневие.

Г-жа Косева е от град Тутракан. Завършила е специалност „ История и география“ през 1992 година във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и специалност „Публична администрация“ през 2006 година, отново във ВТУ. Практикува учителската си професия вече почти 30 години.
В оня текст за конкурса разказах за първата ни среща с нея, когато бях в пети клас и за това, че за един мой рожден ден, тя ми подари подарък и беше първият учител в моя живот, който направи такъв жест за мен. Днес г-жа Косева има рожден ден. Честит рожден ден, мила госпожо!

– Госпожо Косева, какво Ви мотивира да продължавате да бъдете учител?

– Харесва ми работата с деца, харесва ми предизвикателството всеки ден да застанеш пред тези млади бунтовници и да ги накарам да ме слушат, уважават и…. обичат. Всеки ден доказвам на себе си, че има какво да науча от учениците. Учим се взаимно.

-Разкажете ми любима история с децата, която не можете да забравите?

-На 24 години станах класен ръководител и поех първия си клас. Те бяха на 14 години. Тогава работех в ТТБУ. Бяха 25 момичета и 1 момче, специалност „Моделиране и конструиране на облеклото“. Много са любимите истории с тях. Те са като първата любов-не се забравят. Имахме за 4 години много щастливи и забавни моменти.

– Ако не бяхте учител каква щяхте да сте?

– Никога не съм си задавала въпроса каква щях да съм, ако не работех като учител… това означава, че за мен има само една професия и тя е моето призвание.

– Имате ли супер сили?

– Супер сили ли? Не знам дали имам такива… Може би любовта, трудолюбието и търпението, мисля че са моите суперсили.

– Защо избрахте да станете учител?

– Изборът беше спонтанен. В онези години учителската професия не беше много уважавана, нито добре платена, но това явно не ме е спряло. Когато течеше студентската ми практика-първият ми допир с учениците, ужасът да застана пред 26 подхилващи младежи ме е подтискало да приема предизвикателството на учителската професия.

– Как успявате да спечелите доверието на нас учениците и на нашите родители?

– Доверието на учениците се печели бавно, а още по-трудно се печели на техните родители.

– С какви трудности се справяте най-често в процеса на обучение?

– Избрала съм си тази професия сама, нямам право да се оплаквам. Много хора са компетентни за образованието, всеки има мнение. Истината е, че има много проблеми, но всяка професия е така. А тези трудности, тези предизвикателства ни карат да се чувстваме живи и ни дават сили да се борим.

– Ако с магия някой отново Ви направи дете, в кой клас бихте искала да Ви върне тази магия и защо?

– Ако има магия, ако има вълшебна пръчица бих искала да се върна в 11 клас. Защо ли? Последната година, преди да се явя на ДЗИ, преди да се изправя пред важното решение-къде и какво искам да уча.Последната година на безгрижен ученически живот.

Ивелина Николова, 7 „б“ клас, ОУ „П.Р.Славейков“